Йордан Фурнаджиев

Как, музо чаровна, безумно се влюбих
във теб и ти бе благосклонна към мен.
Мечтаех за брак дългосрочен и бурен
за двама ни. Чаках го ден подир ден.

Дори до годеж не успяхме да стигнем.
Гласът ти във мен като ехо кънти:
„Ти вече си стара, забравена книга.
Във сянка дълбока все още си ти.

Ти още си в тежката бащина сянка.
Бях влюбена в него и вярна му бях.
В сърцата си носихме лютите рани,
народните рани от битки и грях.”

Днес зная, че имаш избрани любимци.
На пир ги приканваш един по един,
но често сънувам, че аз съм ти принца,
че вече съм твоя единствен любим.

Но трябва ли вечно на теб да робувам?
Мечтата убих да ти бъда съпруг.
Със много съпрузи ти само палуваш
и често ги сменяш един подир друг.

Веднъж неочаквано ти ме намери.
Флиртуваше, сипеше ласки без свян.
Кълнеше се ти във любов и във вярност.
Приготви ми ловко изплетен капан.