Георги Майоров

Писателят в зрялата си възраст трябва да стане дете и чак тогава ще създаде значима литература за деца. Такова щастливо сбъдване има Марко Марков в представеното в осми и девети том на събраните му съчинения.

Преминал е през детските и юношеските години, възмъжал е, добил е две дъщери, от тях е взел поуки при растежа им и едва в зрялата си възраст потопява перото си в литературата за деца. Казвам го, защото не всеки може да стане дете. Аз не мога и не станах. И не написах нищо за деца. Въпреки че и аз също имам две дъщери.

Съдържателни, напевни поеми, стихотворения и приказки в стихове и проза. Богати, пълни рими, което е много важно за по-лесно възприемане на творбите от децата. Класически стил. Класическо време. Днес е невъзможно да го има.

Ритмиката е уравновесена според темата. А темите са безброй. За хляба и наредбата на коледната софра, сурвакането и хиляди други радости. Природни картини и явления, които навяват доброта на децата.

За будилника, че съвестта да не заспива за труд и радости. Песни за практически навици. За предназначението на отделни предмети, за тяхното отмиране и появата на по-нови и модерни, но пак да ни служат вярно.

Разкрива душата на домашните животни и играчки. Отвежда децата в зоопарка, запознава ги с инстинкта и поведението на тигъра, бялата мечка, мечето, кенгурото, крокодила. Как ламата разговаря със своите рожби. Защо лъвът е поставен в здрава клетка.

Уверява децата, че паунът, макар да пери крилете си, не се надува като празните хора, а показва красотата си. А ако „а” клас вземе в отбора си жирафа в баскетболната игра, ще победи „б” клас. И от този цикъл стихотворения съшо личи колко практически поуки могат да извлекат децата.

За днешното подрастващо поколение, което е затворено повече в градовете, Марко Марков разкрива тайните и красотата на природата. В отделни цикли обяснява магията на пролетта, лятото, есента и зимата.

И как прииждат сезоните - пролетта с появата на зеленина, песента на капчуците, въздигането на слънцето и появата на кокичето, въздишката на теменугата, събуждането на живите твари, стичането на водите по дерета, рътлини и напълването на реките.

Как върбите пригласят на вятъра. Скачането на жабчетата и заплахата им от щъркела. Улавя трепета на пеперудите, прелитането на лясковиците, усмивката на земята от напоителния дъжд, хладината на утринната роса, бухването на глухарчето. Така в края на пролетта целият свят играе от радост.

Лятото авторът окичва със зодиакалните звезди, играта на светулките, удължаването на хоризонта, напълването на житния клас, прослушването на дърветата от кълвача, като от доктор, песента на щурците, разкрасяването на морето, зреенето на много плодове, опазването им в градините от плашилото, брането на лечебни билки, ползата от лъчите на жаркото слънце.

Следва подготовката на природата за есента с листопада и отлитането на прелетните птици. Тогава настъпва истинската радост за врабчетата. Те вече са господари на своята природа.

Авторът прелестно рисува снежната премяна при идването на зимата, посрещането на Новата година, грижата на дивите животни за презимуване, радостта на децата до насита от пързалянето с шейните и ските.

Много пъргавина добива детската мисъл с играта на броене, смяната на деня с нощта, играта с кукли, и житейски случки. Близко е запознаването с домашните животни, кои са едливите, лошите и отровните гъби.

Такъв широк диапазон от теми обхваща осми том, а девети е изпълнен с любопитни въпроси за отгатване - на близки вещи, животинки от фауната, красоти от флората, природни явления и небесни тела.

В друг раздел са навързани гатанки от заобикалящия ни микросвят. Чрез четиристишия се отгатват различни занаяти и професии.

Много интересни са енигматичните гатанки в двустишия, забавната кръстословична география за градове от България и по света. Това е много похвално и полезно за детската памет. Защо ли? Защото и днес има дори депутати, които не знаят къде се намират наши градове, да не говорим за села. Има и двуяки гатанки пак в двустишия.

В друг тематичен кръг са подредени гатанки за откриване на излишна дума.

Такова разнообразно творчество за деца рядко се среща, но, ето, писателят Марко Марков е насреща.

Миниатюрите, както сам авторът признава, са „преписани” от наброски на двете му дъщери, докато са навършвали седем години и има само малка негова намеса за ситуирането им във времето и обстоятелствата.

Затова и „те имат право на живот - заявява писателят, защото показват колко еднакви и неповторими са децата в опитите да усвоят света, да го направят по-чист и по-човечен, независимо от времето, в което живеят”. И са отправени за поука на възрастните.

А броят на тези детски работи са 98. Или и децата, според поговорката, знаят сто и сто и едно. И като пораснали, Ива става лекарка като майка си, а Цвета - художничка. Като художника с перото - бащата. Друго е излишно да добавям.

Преразказаните приказки пък са по мотиви на български, китайски, индийски, фирипински, японски, италиански, литовски, африкански, английски, естонски, узбекски, таджикски, молдовски, грузински, афгански, мансийски, монголски, чукотски, ескимоски, арменски, комийски, унгарски, шведски и нанайски народни приказки в стихове и проза.

Марко Марков постига хиляди тематични внушения. Читателят може да си представи каква могъща познавателна енергия авторът препраща към лакмусовата попивателна на децата от обемистите 360 страници на своите съчинения.

И всяко дете, според своята душевна и духовна нагласа, може да поеме онова, което приляга на неговата генетична заложба.

Творчеството на Марко Марков за деца е пребогато на душевност и яснота, без фалшива мимикрия. Обозрително, магически привлекателно.

Затова той заслужено се родее и нарежда сред големите български майстори на литературата за деца.