СВЯТА НОЩ
превод: Елка Няголова
СВЯТА НОЩ
И ослепи нощта
със адски мрак
Мария,
а готвеше се вече да роди.
Не урочаса Бог
ни себе си,
ни тази вечност,
на която и твоят избор
ще принадлежи.
И нека пламне
Витлеем
със своята лампада,
теб вече чака те
ковчегът Ноев…
О, свята нощ!
Волове - кротко стадо,
три кучета-пастирки
през тази нощ ще пазят.
НЯКОМУ СИ НУЖЕН
Такъв си нужен - словесен,
на бащината земя,
където върбите библейски
звезди в короните мятат.
Където в небето камбанено
пак жерави ходят на пръсти,
където нощуват ангели
върху църковните кръстове.
Да, нужен си, тук имаш роля.
И тази земя не напускай.
Ти чуй: на небето моли се
за тебе сега Беларус…
ПОЕЗИЯ
С небе, не със хляб
живеят поетите.
Перата за ямба им
от облака снети са.
Перата си ангелски
до кръв са заболи.
Продават на дявола
душа за… Любов!
БИТКА СЪС СЕБЕ СИ
Синайската вечер тревожна,
грифони - на слепи орди,
са имали теб предвид, Боже -
ще обявиш ли боя си.
Жените във черни дрипи,
оракули - в звънък рой,
са имали, Боже, теб предвид -
ще обявиш ли боя си.
Децата ти - твойте апостоли -
и Ангел, с тръба съборна,
са имали теб предвид, Господи -
ще обявиш ли боя си.
Да чака триумфа ти свикнал е
и всеки, ти чуваш ли - всеки.
Но не помислил е никой,
че боя започваш със себе си.
БАЛАДА ЗА ЗАТОПЛЕНОТО ВЕДРО
Погледай къде ме отведе следата
на спомена стар през блендата.
Стоим над събрана дъждовна вода.
И риба ловим на блесна.
До „шестото” дъно, а значи, че никой
не знае то колко дълбоко е.
Потъвам, но с бездната как да свикнеш!
Далдисвам в заветната кофа.
Умеех да плувам,
дори да се гмуркам,
но дяволски черно окото е!
Със прякор сдобих се след този щурм:
Сега съм „бълха след подскок”!
И викове детски. Водата - студена.
От страх се тресях. Не посягах
към кофата. Страхът ми беше за нея,
бе нова - от универмага.
А баба редеше: „Ведрото ми виж,
ще бъде ръждясало скоро!”
А аз не послушах. Децата ми викаха:
„Прекрасно ви е ведрото!”
Успя от рибарите да ме изтръгне.
Кипеше от гняв „реката”…
От този дъждовен „рибарник” си тръгнах.
А цял живот го обикалям.
Ах, детството, кофата ако не бяха,
и ако не беше „окото”…
Но няма тук „ако…” И спомена яхам.
Реката е като живота…
ОРАЧИ
В щастливия ден, в душевния здрач,
плугът на поета забива се пръв.
Той в мократа пръст на езика орач е
и прави бразда със своята кръв.
Какво ни очаква, днес никой не знае.
Уж, Словото сеем, а Страх пониква…
И робът-вол между звездите блуждае,
и Млечния път на помощ все вика.
От първия миг на свойто зачатие
до сетния, щом светлината е в плен,
поетът със своето рало орач е.
И тегли браздите си през вселената.
30 март 2020 г.
ХРАМ
…И въпреки всичките ми години,
и въпреки всичките празни химери,
аз всеки ден Храма най-свят издигам,
стабилния храм на Вяра - в безверие…
Избягват го все грубияни охранени,
оплюват го разни противни хетери,
но аз всеки ден издигам Храма,
на Вярата си сред дни на безверие…
Лъчи през прозорците му с витражи.
Звънят камбани: Дин-дин! Дин-дан!
А толкова пъти щурмове правят,
разбиват го чужди и зли вандали.
Сред пламъци ярки Храмът гореше,
димът му в небето изписа черта…
Той Божия гняв преживя. И стоеше.
Възкръсна от огъня и от пепелта.
Велика вода се изсипа тогава,
видях как потопът навсякъде шества.
Но пак не потъна Храмът. Сега
стои си като библейски ковчег.
Но свърши ми времето. Нищо не свети.
Изгубих и брадвата, с която вървях…
Градежа довършват днес синовете ми
на Храма на несломимата Вяра…
22 май 2023
ПОЗВОЛИ МИ…
Пред Великия ден в оня час,
несравним със другите спомени,
пия Божия огън с причастие,
пълен с Него, с духа Господен.
Той обгърна ни в миг в светлина.
И очисти ни от греховете.
С ясни звуци изпълни и нас,
и небето - дълбоко и светло.
Най-накрая напусна ни болката.
И мечтите се сбъдват - красивите…
Позволи ми, о, Господи, колкото -
от духа Ти да пия, не от сълзите Ти.
15 април 2023
