Джордж Майкс

превод: Любомир Духлински

- Господи, колко си небрежен! - каза съпругата с обичайното отвращение. - Виж се: косата ти е рошава, вратовръзката ти е накриво, има петно на сакото ти. Откъде е това петно?

- Кефир - отговори съпругът с разкаяна усмивка. - Никога нямам късмет с кефира.

- А това? Какво е?

- Къде? Не виждам никакво петно. А, това ли! Разлях кафе.

- Не може ли да си по-внимателен? Виж, пак си изгорил найлоновата си риза!

- Всичко е наред. Дори не е дупка. Едва забележимо е.

- Бог ме наказа с теб - въздъхна съпругата. - Капитан Клос се бие с десет врагове наведнъж, влиза в изоставени замъци, покрити с прах и мръсотия, хвърлят го в мазета, където водата е над коленете му и винаги изглежда сякаш току-що е излязъл от кутия. Чисто, красиво, елегантно. Ти си просто счетоводител и си толкова мърляв, че ми е гадно да те гледам. Кажи ми какво прави днес цял ден?

Съпругът тържествено настани жена си до себе си и започна:

- Слушай, Маришка, наистина ме боли, че говориш така с мен. Затова, въпреки че нямам право, ще ти кажа всичко. Тази сутрин не отидох на работа.

- И защо не отиде?

- Така. Имах други неща за вършене. Един човек, чието име не искам да назовавам, ми се обади и ме помоли да спася живота на едно момиче. Не питай за името, може да има международни усложнения. Е, това момиче беше скрито в ловна хижа. Тя беше охранявана от тридесет въоръжени мъже. Справих се с всичките четиридесет…

- Ти току-що каза „бяха трийсет”.

- Не съм споменавал резервните. Не ме прекъсвай! Намерих момичето в ловната хижа. Беше много красиво. Прерязах въжетата, с които беше вързано и избягахме. И какво мислиш, че видяхме?

- Какво?

- Гората около нас гореше. Но не се уплаших. С момичето, в безсъзнание в ръцете ми, аз се хвърлих през пламъците. Само че тези пламъци прогориха найлоновата ми риза. Тогава просто не го забелязах, разбираш ли?

- Разбирам - отвърна съпругата.

- След като стигнахме до града, отидохме в едно кафене. Поръчахме си кафе, за да успокоим малко нервите. И представи си какво стана! Вдигнах чашата към устните си, но в този момент вратата се отвори и мъж с черна маска стреля срещу мен с автомат. Нито един мускул не помръдна по лицето ми, но ръката ми потрепна рефлекторно. Тогава се залях с кафе. Само една капка, но попадна на якето ми.

- Горкият! Не се притеснявай, ще се изпере със студена вода.

- Само че историята още не е приключила! Изпратих момичето до вкъщи. Тя беше ужасно уплашена, цялата трепереше, но аз я успокоих: вече всичко е наред. Легни, казах, и забрави за всичко.

- И тя легна?

- Тя започна да се съблича и аз отидох в кухнята да потърся малко храна. Намерих бутилка кефир. И веднага разбрах, че кефирът е отровен. Разбрах го по миризмата. Най-силната отрова, от която хората умират в страшни мъки. През Средновековието е бил използван на Великденския остров. Признавам си, Маришка, бях малко уплашен и тогава кефирът се разля върху якето ми. Не си ядосана, нали?

- Боже, колко си тъп!

- Можеш ли да си представиш колко благодарно ми беше момичето! То се приближи до мен, обви ръце около врата ми - тогава вратовръзката ми се изкриви, разроши се косата ми, то искаше да ме целуне, но аз се отдръпнах от ръцете му. Не се оставих да бъда съблазнен! Имам жена, която обичам! - казах, обърнах се и си тръгнах. И сега съм си вкъщи. Да вечеряме сега!

- Първо ще трябва да отидеш до магазина за хранителни стоки.

- Нищо ли не си купила? - изненадано попита съпругът. - Къде ходи от пет до седем? Свършваш в пет, а се прибираш чак в седем.

- Ако не кажеш на никого, ще ти разкрия всичко - отговори шепнешком съпругата. -Преди няколко дни тайните служби на чужда държава ми повериха много опасна задача…