Джордж Майкс

превод: Любомир Духлински

Момчето беше на седемнадесет години, по природа сдържано, както обикновено е едно седемнадесетгодишно момче. Всяка дума трябваше да се изтръгва от него с клещи и ако с най-голяма мъка биваше изтръгвано „да” или „не”, по лицето му се виждаше, че се презира заради приказливостта си, заради женското си бърборене.

Родителите говореха на сина си така:

- Какво видя по филмите, сине? - пита таткото.

- Растителност - отговаря майката.

Синът вземаше книга и започваше да я разлиства.

- Хареса ли ти филма? - пита таткото.

- Разбира се, че не ми хареса - отговаря майката.

- Защо не ти хареса? - любопитно пита татко.

- Защото филмът е скучен - отговаря мама.

Таткото се радва, че синът му е оценил правилно филма, но се чуди защо синът му смята филма за скучен. И пита:

- Предпочиташ филми с много събития?

- Не! - отсича мама. - Той много добре знае, че филм, в който има малко екшън, също може да бъде добър.

Бащата е доволен от отговорите. Самият той не харесва филма „Растителност”. „Това момченце има добър вкус - заявява той на себе си с одобрение. - И най-важното е, че той не е сноб. Все пак всички сноби са луди по този филм!”

- Имаш ли пари? - пита бащата, знаейки, че едно седемнайсетгодишно момче не може да ходи без стотинка в джоба.

- Не - отговаря майката. - Отдавна не си му давал.

Бащата дава на сина си петдесет форинта, момчето мърмори нещо и слага парите в джоба си.

Тогава майката започва да разпитва сина си.

- Какви са новините в училище?

- Какви новини може да има? - отговаря бащата. - Мислиш всеки ден да питаш за това ли?

Момчето оставя книгата и отива до прозореца. Гледа облаците.

- Кой предмет ти харесва най-много? - пита мама.

- Разбира се, литература. И аз я харесах най-много - без колебание отговаря бащата.

- Какво друго харесваш? - пита майката.

- История - отговаря татко.

- Последният път получи тройка по история… Защо така? - пита мама.

- Всичко може да се случи - казва бащата. - Нищо, ще се оправим!

Майката, усмихната, гледа нежно сина си, който се приближава до радиото и включва лека музикална програма.

- Много си пребледнял напоследък, синко, влюбил ли си се? - пита мама.

- Ами, наистина - отговаря татко, изчервявайки се до ушите. - Има още време…

- Но ще ни кажеш, ако се влюбиш, нали? - пита мама.

- Е, разбира се, ще каже той. Той не крие нищо от нас. Ние сме модерни родители, може да говори с нас за всичко.

- Стига бърборене - заключава мама. - Виждаш ли, горкият е уморен, нека поспи малко…

- Понякога трябва да говорим с детето си - шепнат умилените родители. - В противен случай той напълно ще се отдалечи от нас…