Елинор Уайли

превод: Явор Димитров

ПРИСПИВНА ПЕСЕН ЗА МОРЕТО

Луната губи цвят
през водната мъгла,
мъртвите листа блестят
като кървави стъкла.

Коварен познайник
със зъби като сняг,
свиреп омайник
със копринен фрак,

морето проклето
нахвърли се нощес:
от селото детето
убито беше днес.

Вълна се възвиси
със златна снага,
момчето покоси
до смърт, на шега.

Къдрици ярки сплете,
нададе весел вик,
с една ръка помете
момченцето за миг.

Морето тихо плиска
телцето цяла нощ,
да се изкъпе, иска
във лунния разкош.

——————————

SEA LULLABY

The old moon is tarnished
With smoke of the flood,
The dead leaves are varnished
With colour like blood.

A treacherous smiler
With teeth white as milk,
A savage beguiler
In sheathings of silk,

The sea creeps to pillage,
She leaps on her prey;
A child of the village
Was murdered today.

She came up to meet him
In a smooth golden cloak,
She choked him and beat him
To death, for a joke.

Her bright locks were tangled,
She shouted for joy,
With one hand she strangled
A strong little boy.

Now in silence she lingers
Beside him all night
To wash her long fingers
In silvery light.