ПОД НЕБЕТО, ТЪЙ СИВО…
превод: Елка Няголова
***
На В. Висоцки
Под небето, тъй сиво -
ароматът на мента.
Флейти горестни свирят.
Няма жерави смели…
Тук по хълмове чужди
не ни чакат невести.
Но куршумът безчувствен
носи сетната вест и…
Тук са овчи стада.
И безлюдна пътека.
И куршумът бездарен
пълни въздуха с екот.
Езера с глъбини.
И тъга по дома.
И тъга по дома.
И раздяла завинаги.
Тук е сухо небето.
Капка дъжд няма в здрача.
А кавал на поет
над покойните плаче.
Под небето безмерно -
дъх на кръв и трева.
Дъх на кръв и трева.
И мирис на мента.
В ПАМЕТ
на Владимир Висоцки
Постой, кочияшо, задръж конете!
Не бързай към бездната, гдето
само пламенее най-яркото цвете,
полято с кръвта на поети…
Там само валят метеори и гаснат
в космическата тишина.
Гробове. Тревите сиви израстват.
Без кръстове са имената…
Не гледай нататък, поспри, кочияшо,
там вятърът е неприветен…
Дървета люлее и духа ужасно.
Поспри, обуздай конете!
***
Равнодушно небе. Гасне свещ. Дим наднича.
Мръзне в горка сълза паметта ни за всичко.
И камбанен напев над надгробните плочи.
Вятър ням се издига над дърветата точно.
Той крилата разтваря. Къса нишката шарена.
Устремена в небето, литва бързо душата.
В безпределни пространства тишина, глуха мъка.
Осторожно, душата крадешком се промъква.
А свещта догоряла, пак припламва отново.
И реди: „Вечна памет!” - във гърдите Христови.
ЕСЕНЕН ДЪЖД
На Луко Палйетак
Какво ли дъждът шепти, где отива?
По улици есенни пее, лудее…
И радва душите ни с речитатива.
Без струни остана - и нощем, и денем.
Придворен солист, любим музикант,
днес улицата е сцена брилянтна.
Какъв само бис и сценичност - каква!
И той е тъй луд и неземен талант!
С емоция пее през целия град,
а ролята му аплодира и здрачът!
Разбива сърцата ни със серенади -
по нашата улица Дъжд есенен крачи!
ОБЛАЦИ
…И облаци в кръг летят упорито,
тъй както души на покойници,
протягат ръце и тъжни се скитат,
и правят по-тесен кръга неспокоен.
А толкова видимо сменят контурите,
любовно в една окръжност се сливат.
Усмихват се, удрят челата си трудно
и носят се, заедно плуват щастливо.
Небето е ясно, такъв мир - нирвана:
покой, красота, тишина безпределна.
Душите нанякъде, отвързани, плават.
Души на покойници - облаци бели.
