Олег Шестински

превод: Надя Попова

***

Събрах в гората камъни,
донесох ги при майка ми.
Гледам първия - отчаян,
гледам втория - печален,
третият - в несвяст,
а четвъртият, четвъртият -
сълзи лее върху мъртвата
майчица без глас…
А четвъртият - това съм
на пръстта прострян във спазъм
ням -
самият аз.