Юнна Мориц

превод: Надя Попова

***

Бележка пъхвам в джоба - всичко се побира
върху изписаната й страна:
аптека, поща, електричество, квартира,
газ, телефон, писалка, листове, храна…

В каруцата на паметта съм впрегната изцяло -
да не забравя, да не стана аз за смях,
да се препъна, да объркам черно с бяло…
И няма за къде да бързам пак -

аз закъснях за всякъде - и слава Богу! -
да вляза, да изляза, да подам, да преподам,
в скандал да се замеся, в групичка убога,
да съм угодна всекиму - и тук, и там;

да не изпадна от деня суетен,
да знам кога да кажа и какво,
да обера каймака с другите поети -
това благословено вещество.

С мен, слава Богу, този ужас стана -
огромна бездна зее, но в зенита
откривам себе си, от светлина огряна
и на ръба й стъпила - да литна;

тя отразява като огледало
звезди, дървета, птици, сълзи, свещи…
Там ставаш като въздуха - без тяло.
И само липсата му се усеща…