Лука Ботич

превод: Елка Няголова

откъс от песен

***

Сава в края е студена,
а по тучната ливада
момък своя поглед сведе,
тъй замислен, не отраден…
Спира се, върви отново.
И дълбоко той въздъхва.
Китка свива за любов -
роза с теменужка дъхава.
Гледа китката, говори й.
Тъжно е момчето, виждам:
- Обич моя животворна!
Ранна страст, желана трижди!
Аз бера те май напразно.
И кого тук да поканя?!
Мислиш ли за мойте рани?
Има ли за тях лекарство?
Казвам ти го със въздишка:
цвете е, но с тъжно семе!
С болка във сърцето пиша:
Китка кой от мен ще вземе?!
…Тънка вила всичко чула
и скръбта му тя видяла.
Сторила с усмивка чудо:
- Где тъгата ти да дяна?
- Що ме питаш, Вило мила?
И какво от мен очакваш?
Яд ме е, че китка свил съм,
но ме среща все печал…
…
- Пълно е с цветя полето,
а светът - с девойки звездни!
Ала без късмет съм, ето -
защо нямам едно цвете?!
Не увяхнало, не скъсано,
а да има сладък мирис,
да цъфти, макар и късно,
да го оросят сълзици…
И с въздишки да го храня,
да го нося до сърцето,
от душа да разговарям
с аромата му безценен…