ЕПИТАФИЯ НА СКЪПЕРНИКА

Самуил Маршак

превод: Красимир Машев

ЕПИТАФИЯ НА СКЪПЕРНИКА

Живя като скръндза и легна в калъпа,
че беше стиснат дори за илачи.
Но ако знаеше катафалката колко е скъпа -
би скочил сега сам ковчега да влачи.

——————————

ЗА ГЛУПАЦИТЕ

Подавам ръка на всите известни глупаци.
Колко много всъщност съм им задължен!
Ако не бяха те - по градските сокаци
други тъй ще поздравяват само мен.

——————————

ЕДИНИЦА МЯРКА

В кафенето някой се вайка,
а друг му приглася със болка:
- Днес геният вози се в чайка…
- На таланта полага се волга…

А който не може пък хич
и в изкуството все още е рехав,
вози се просто в москвич.
Или ходи пеша. Като Чехов.

——————————

***
На четири крака отначало
вървял човекът. Но това
вървене хич не му вървяло.
За крачка стигали и два.

И днес едва ли може даже
да достигне поднебесие,
ако сам не се откаже
от излишно равновесие.

——————————

НА ЕДИН ХУДОЖНИК-ПОРТРЕТИСТ

Над портрети колкото и да се блъска,
все един и същ е резултатът - ей го.
С таланта му може би има някаква връзка,
че и децата му не приличат на него.

——————————

СПОР ЗА РОДНОТО МЯСТО НА ОМИР

Още спорят за Омир кохорти
от седем града и се клепат със тиня:
всяка доказва, че пред нейните порти
ръка е протягал за милостиня.