Райнхард Бернхоф

превод: Ана Александрова

Вълноломът в сенки. Бавната нощ
с корони от пяна запълва
очите от мазни петна,
взрени в мен като празни бутилки.

А в далечината над морето, танцуваща
на хоризонта,
мрежата от звезди, така загубена,
както петролните светлинки
на рибарските лодки.
И месецът, мавритански ятаган,
блести от глъбините.

- Ветрове,
благословете прилежанието на рибарите
в открито море.
И вие, вълни,
укротете солената си ярост!
Само тънко дърво ги дели от скалата зловеща.

На брега: лица като плодове изсушени.
Хора с челюсти силни и с гърла,
навикнали на викове.
Разсичат огромна риба, която конвулсивно дърпа
тях, дърварите, раздробяващи ствола й.
Жени разтоварват лодки.
Кошници със сребърни, подскачащи сардини.
Момичета към нощното тържище ги понасят
и сякаш на морето движението вечно
през стъпките минава в цялото им тяло.