Иван Д. Христов

Йордан Атанасов е знаков поет, творец с рядък художествен дар, творческо кредо и здрави нравствени и естетически позиции. Нелек и изпълнен с житейски повратности е творческия му път. Роден е в Германия в разгара на Втората световна война, далеч от свидното Драганово, в което са родовите му корени.

Преминал през много житейски изпитания, той намира утеха в литературата. Освен на над 15 поетични книги, той е автор на сборници с разкази, пътеписи, както и на романа „Хамовото семе” - една великолепна родова сага. Съставител е на поетични антологии. Вече три десетилетия е главен редактор на вестник „Литературен глас”.

Стихосбирката със стихотворения и поеми „Машина” / Изд. НЧ Даскал Петър Иванов”, 2023 г./ има антологичен характер и се издава по повод на 80 годишнината на Йордан Атанасов. Книгата се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата.

В нея в два поетични цикъла „Сътворение” и „Посвещение” са включени освен нови стихотворения на автора, но и някои по-стари творби, идейно и тематично обединени и подчинени на творческата концепция на поета. „Машина” е концептуално изградена, единна по съдържание и форма, с преливане на теми и идеи, които се допълват и изграждат един неповторим художествен свят. Това е изстрадана и духовно разтърсваща поезия, близка до сърцето на обикновения човек.

В нея откриваме емоционален лиричен свят, житейска равносметка, мъдър философски поглед към света и хората и нужната смелост да останеш верен на себе си. Срещаме се с такива екзистенциални въпроси за смисъла на живота и смъртта, за родовите ценности и родината.

Стихотворението „Машина” дало заглавието на стихосбирката е метафора за духовна хигиена и чистота, която е коректив на нашите морални, етични и естетически позиции, вижданията ни за света около нас, защото: „ …утре заран ще ме разнищва и гори / машината за чистота, / монтирана от някого… у мен.”

Първият по-обемен цикъл „Сътворението” е свързан с мита за сътворението на света. Авторът споделя идеята за двойствената природа на човека, неговото глобално съзнание като част от цялата Земя и вселена. Такъв смислов и емоционален заряд носят стихотворенията „Сътворение”, „Дух” и други. Срещаме се със знакови поетични теми, мотиви и екзистенциални въпроси, характерни за поетичното творчество на Йордан Атанасов.

Авторът засяга и темата за човешкият избор и свободата, чийто акцент е алегоричното стихотворение „Избор”, в което поетичната картина със заешкия кафез съдържа и човешката драма: „Той пристъпи до оградата позната, / главата си подаде. / И само помириса свободата.”

Поетът е непримирим към обществените и социални недъзи. Социално - гражданските мотиви се открояват в стихотворенията „Сметище”, „Велинград”, „Машина”, „Ной XXI век” и други. Авторовата ирония и сарказъм са безпощадни. Високи са и нравствените измерения на неговата реалистична и силно въздействаща поезия. Особено силно, искрено и по човешки топло е синовното преклонение на поета пред Левски в стихотворението „Не се побра в бесило, нито в песни.”

Творецът живее с духът на родното Драганово, с което го свързват съкровени спомени, преживявания и родова сага. Изпитва тъга по отминалите традиции и обичай, отишли си с времето, но оставили дълбока следа в душата му: „Къща от слама”, „Илинден”, „Помен”, „Пазител на вечност” и други.

Във втория цикъл „Посвещение” Йордан Атанасов е поместил стихотворения, които са посветени на истински създатели на художествени ценности, на наши и световни знаменитости: Гео Милев, Асен Разцветников, Димчо Дебелянов, Достоевски, Микеланджело, Ван Гог, Артюр Рембо, Лотрек и други.

Емоционалното състояние и преживявания превръщат поетичните творби в лек за нравствено и духовно оцеляване на ранимият поет, който „ от зрънце обич мога да заплача…” /„Сеяч” /.

Жанрово се открояват с художественото си въздействие и нравствени послания поемите „Кал”, „Връх” - посветена на брата на поета Пеньо Цонев, както и „Аз и войната” - посветена на трагичната съдба на другия брат на поета - емигранта Иван / Джон.

В поемата „Кал” авторът поставя екзистенциалния въпрос за смисъла на човешкото съществуване. Това е една силна, разтърсваща поема, носеща своите общочовешки и философски прозрения.

Стихосбирката „Машина” е запомняща се житейска изповед на поет с богата житейска и творческа биография. Йордан Атанасов е даровит и самобитен творец със здрави нравствени позиции, създател на стойностна поезия, изпълнена с мъдрите послания на думите в нея.