ПЕСЕН ЗА ЗВЕЗДИТЕ
превод: Татяна Любенова
ПЕСЕН ЗА ЗВЕЗДИТЕ
Аз този бой не ще го забравя -
въздухът със смърт пропит е, -
а от небето - в дъжд безшумен,
падат звездите.
Ето, пак падна - и загадах:
от боя жив да изляза, -
тъй набързо живота си свързах аз
с тази звезда глупашка.
Вече реших: че премина бедата,
май че измъкнах се, ето -
от небето се сурна луда звезда
точно под сърцето.
Казваха: “Нужна е висота!”
И: “Не жалете патрони!”…
Ето че кацна втора звезда
върху пагоните.
Звездите в небето - риби във вир,
с лихва, за всички стигат.
Ако на смърт не бях ходил, нали
пак щях Герой да ме мислят.
Тази Звезда на сина бих я дал,
просто - за памет…
В небето виси, и изчезва звезда -
няма къде да падне.
1964 г.
——————————
ПЕСНЯ О ЗВЕЗДАХ
Мне этот бой не забыт нипочем -
Смертью пропитан воздух, -
А с небосклона бесшумным дождем
Падали звезды.
Снова упала - и я загадал:
Выти живым из боя, -
Так свою жизнь я поспешно связал
С глупой звездою.
Я уж решил: миновала беда
И удалось отвертеться, -
С небо свалилась шальная звезда -
Прямо под сердце.
Нам говорили: “Нужна высота!”
И: “Не жалеть патроны!”…
Вон покатилась вторая звезда -
Вам на погоны.
Звезд этих в небе - как рыбы в прудах,
Хватит на всех с лихвою.
Если б не насмерть, ходил бы тогда
Тоже - Георем.
Я бы Звезду эту сыну отдал,
Просто - на память…
В небе висит, пропадает звезда -
Некуда падать.
1964 г.
