Виолета Бончева

ДО ТЕБ

И аз съм музика,
и аз съм звук,
от флейтата най-сребърният тон,
и се разливам в твоите очи,
на шията ти слагам нежен знак,
ръцете ти превръщам в гълъби.

И аз съм храм,
молитвен храм,
с отворени към времето врати
и с незапалена в олтара свещ
от дъхав восък.

Виж - ръми от свода розов аромат
и носи нещо топло и любовно.

ЮЛИ

И тази нощ, подмамена от юли,
ще съблека горещата си риза,
ще спусна поглед в извора пресъхнал
от тягостното слънце уморена.
Ще разплета косите си дъждовни
и ще завържа вятъра случаен.
от сънения полъх на крилете му
тревите уморени ще засветят.

На динята кората ще повдигна,
ще събера омокреното семе
и аромата сладък ще попия,
и ще накърмя въздуха с блаженство.
И упоена изведнъж и дръзка,
ще стъпя на кората й зелена.
И моите надежди ще подхлъзна
към есента, която ще почука.

КРЪГОВРАТ

Нощ е над юли и сводът бездънен
оглежда удавени в капки цветята,
дъха на облаци, и на разсъмване,
сякаш извиращо из под земята.

Наръч сияен пада върху ни,
плиска се сол и дъха ни изгаря.
С мокри нозе прекосяваме юли,
щедро потънал в звездна омара.

Някаква стара черупка люлеят
в далечината вълните сини.
С крясък прелитат чайки над кея,
мирише на мокро и жълти дюни.
Плисва се здрач, пламва водата,
звездата огнена полека потъва.
Сребърна гривна търкулва луната…

и теменужен светът осъмва.