ДЯДО

Марта Брасар

превод: Елка Няголова

ДЯДО

в кухнята до масата
обърнат с лице към слънцето
дядо ми е седнал на стол
разрязва ябълка на парченца
топи хляба си в захарта
а водата така е прозрачна
подкрепя тялото му преди да отиде
и стадото си да изведе на паша
овцете са облак от вълна
пристъпват по свежата морава
додето вечерта не наметне росата си
столът си стои в кухнята до прозореца
откакто дядо при стадото си отпътува
светът промени своя лик
в неразбиращото учудване в детството
просмукано от вкуса на череши и мед
на кухненския плот лежи златна монета -
очертание на всеотдайния труд
наблюдаван от детски очи
неизменно


КОТКА - 2

аз съм емигрант с кратък стаж,
не съм утъпкала още пътеките,
оставям следи в биографията на историята,
макар че на нея й е по-лесно да ме засили
в бездната на незнанието.
изгладените ризи обозначавам охотно
с петлистна детелина.
чакам - тази следа
e единственият автентичен знак,
че животът няма да свърши.
мнозина чакат,
мнозина знаят,
мнозина предчувстват,
мнозина замлъкнаха,
за да мога днес да обърна картините
и отново да тъка основата на платното,
аз, котката, с меките лапички,
приближавам към хората,
премигвам и мъркам.
човекът не иска да бъде сам.
котката също.


ТЕН

влезте в кожата на загоряла танцьорка
усетете разочарованието от това
да сте красиви и желани
почувствайте болката
тя бълва от горещия крак
като стрела нагоре
през счупеното коляно
сърцето почувствайте
сухотата в устата ми
дори когато поемам с нея вода
кръста - не вашия -
моя собствен кръст
вертикално във слабините
правило номер едно:
война в мирен свят
не се предавай
горе главата
горе ръцете
и без гравитация -
само привличане


НАША

Очертанията на къщата се запомнят
дори и да е напусната
от сетивата
от навиците
от хората
Паметта нарисува усмивка от мед
и брани се с броня
Бездомно куче в краката ни
утъпкани пътища до прага на къщата
куп сушени билки на печката
запомнете очертанията на този дом
къщата, която не познахме
е нашата