Теодор Крижка

превод: Елка Няголова

ПОДЗЕМНАТА РЕКА

Понякога този свят на реката съвсем й стига.
Не иска тя повече в равнината му да сълзи.
Пропада надолу, под земята. И радостно вика…
Май ручей и аз съм, макар и в душата си зимна.

Хайде, и хоп! - към плътта на земята се спускам,
далече-далече от вас, ненаситните вещомани.
Не отивам на смърт, а само към храма тъй пуст…
Отварям вратите. Но тебе, но тебе те няма!

Единствено влага под тези каменни арки…
И моята бедна душа пълзи като корен сред прозата!
Наднича сред цепките, към камъни светнали ярко,
но могат ли в храста да цъфнат пак белите рози?!

НА МАМА

Сто пъти те изпращах, мамо.
Сто пъти се наведох към дълбокото.
Сега във този дълъг ден съм сам
по пътя към притихналото гробище.

Наоколо тогава люстри светеха.
Така бе този миг от мен видян…
И восък бял се лееше под кестена.
В ръце аз стисках живата ти длан.

Едната бе безсилна и изстинала -
почиваше си върху одеялото.
А другата челото ми достигаше,
прекръстваше небето ми, тъй бяло.

Дори и от потопа, с клонка от маслина,
и гълъбът се върна, със кръст благословен…
Напуснах къщата във пет и половина
и скитах в планината ден след ден.

А днеска твойте длани и двете са студени,
обърнати надолу, запомнени с добро.
А аз смирен съм вече. Но майка ми е в мене -
един изпълнен с нея,
жив гроб.

ОТЕЧЕСТВО

Дори и квартира скъпа е все пак под наем.
И годни сърцата ни - ден за ден вече.
Взаимна любов ни трябва - знаем го.
А само Домът е достоен за вечност.

Взаимна любов. Само тя е Родината
за двама, които деца сътворяват,
потомство, което повтаря двамината
в семейство и в нация, и в държава.

Дано и народите Божи почитат
детето едничко, дошло на света,
Любов да запърха отново у всички…
Човечество, виждаш ли красотата?

„Най-скъп за някого” - е сън за сбъдване.
Любов да имаш - от Бог гнездо е.
Поискай само - и то ще бъде.
С любов никой никога не е без Дом.

ВКЪЩИ

Добре е навсякъде, но вкъщи е най-добре,
множи се двойно тук всяка прелест.

Кръстосайте сто пъти света ни Господен,
но само домът ви, знам, ще ви помни.

Че той е съкровище, в живота понятно е.
И Седмо небе домът на земята е.

И хляб, и сол, маса… Така е отвека -
напускам го, за да се върна пак в него.

Обичам да скитам по чуждите замъци,
но после ме чака домашният залък.

Ненужни са ми китайските вази,
а по раменете ти косите атлазени…

Във къщи е всичко красиво и просто.
И ясно е кой си - това е въпросът.

Последен в дома, по-добре е, човече,
отколкото пръв, със зачеркната чест.