В КОНСТАНТИНОВО…
превод: Елка Няголова
***
В Константиново,
където е бил Есенин…
Над Ока - мъгла.
И лек ветрец
гони мисли и облаци.
А водното огледало
отразява всичко отминало.
Пропада картината
в дълбоки вълни.
И чува се крясък на врани
от върха на брезите бели.
Пълно е с черни гнезда,
сякаш че траурни.
А там, под небето светло,
бе стих от Есенин.
Звучаха думите
и будеха пъпките
на пролетните тополи
край родния дом на поета.
Есенин отдавна го няма…
Но как?!
И тези крещящи врани
знаят навярно.
И не отлитат в небето синьо.
***
Няма да ида във Комарово.
Няма да черпя вода от кладенеца,
видян от Ахматова също.
Вкуса й завинаги помня…
Няма да шляпам и по асфалта,
където ограда прикрива вилата.
Тук няма и птици, но камери
се взират в далечните камъни.
Има море. И бреговете му.
Има ги тези смълчани камъни,
вятър, който захвърля пясъка
в тази вода - черна и тайнствена.
Гробищните дървета скриват
в своите тъмно зелени сенки
немите паметни надписи,
имената на хора известни
и на отдавна забравени хора,
живи навярно все още
в спомен, случайно изровен…
Не, няма да ида във Комарово…
__________
*Комарово: град, близо до Санкт Петербург.
