KУЧЕТО
превод: Ахмет Емин Атасой
KУЧЕТО
Девойките са седнали на пристанището
Със спуснати в морето нозе
Слънцето също си вдига крака
За да му лъснат съдраните пантофи
И блестят зъбите му младежки.
С там-тами се събужда циганинът на зората
Усещайки в мозъка си ритмичните удари
Пред погледите на всички сякаш с кървави ръце
Опъва ръждясалия морав синджир на бясната вода
Космати смокини, оцапани пъпеши… каквото намери яде!
Кучето, което се крие под сянката на дюната,
Постоянно си играе с отрязан кокоши крак
Когато биноклите снимат бялото месо отдалече
То влачи след себе си една непоносима миризма
На младини е обичал пушките с твърд спусък
Как би бил се подмладил ако си подреже мустака
Ако не пречеше утайката събрана от въздишката
На пристанищния площад почти всяка вечер
За какво ли не ни говори с високи крясъци
Като се напие от мъхлясалите кладенци на лампите
Да можеше да затрие тези жени и тази тълпа
За да не стъпват на врата му с краката си боси
За да не изсмуче с хобот кръвта му грамадната муха
Да можеше да изтече от стомаха му водата, която го подлудява.
МИРАЖЪТ
Миражът ако е изчезнал като гневен зов
Пощурял от кръвта на една възкръсваща любов
Спуска се и се издига на едно и също място
Лодката, ако е обкръжена отвсякъде като сърцето
Копнежът, който се гърчи страшно на скалистия бряг
Пуска някаква секретна болест във водите
Раздялата става загадка, която си крие лицето
Защото тежка е котвата и опъва веригата
Ако земята не е изтрила изтънко кирта от косите й
Така си стои тя ръждясала, прокълната
Само една педя над водата
На кървавата спирка между небето и морето
Спуска се и се издига на едно и също място
Потънала в спомените за една незавършена любов
Опиянена като сърцето, изолирана като камък
По скалите някаква вода блести всяка вечер
С едно старо свирене на уморените й пропукани устни
