Ирен Киш

превод: Иванка Павлова

Старият бик изскочи пред мене
с разтреперани жили.
Въртеше към небесата
кръвясали тъмни очи,
пръхтеше, ревеше.
Накрая опъна корем на земята,
предлагайки своя гръб
за стол на богиня.
А вместо кормило
рогата си той ми подаде -
така изразяваше
своята почит към мене.
Удари с копита земята
и тя се разтресе.
След толкова дълги години
се пукна нощта на мълчанието.
Възседнах аз стария бик
и той се понесе през процепа.
Разтърси се с охкане старческо
и сухата кожа се свлече от него.

На земната сватба с нов бог се яви
по-младата, силна Европа.