Светлана Комракова

превод: Елка Няголова

***

Ябълки ухаят тъй божествено,
буен урожай веднъж в годината.
Клонки спуснали са мило, женствено
ябълките в моята градина…

Чакат те покорно и безропотно
този, който ще сбере реколтата.
Ябълките шепот нежен ронят:
„Подбери, ала ела по-скоро!”

Тежък плод - и се огъват клоните.
Оня древен мит сега разбираш:
от огромна женска жалост гонена,
ябълките Ева е събирала…

Ароматът ябълков е приказен!
Мислейки за оня райски мирис,
с тайнствения плод е взела риск -
не живеем вече в рая мирен…

Но за да запомним с дива жажда
Божия Едем с безкраен рай,
Господ от любов, а не от жалост
ни изпраща своя урожай.