Валерий Латинин

превод: Надя Попова

Господи, слез да вечеряме!
Ивайло Балабанов

И Господ слезе да вечеря с теб,
и в думите ти вслуша се тъй вещо,
че изкуши се да те прибере -
да продължи сърдечната ви среща.

Не беше явно ти от този свят -
по тебе земна кал не се лепеше.
И в българския тъмен необят
душевната ти светлина струеше.

Обичаше Родината си ти
неистово - войвода неин, ратник..
С живот и слово ти я защити.
Прекланям се пред тебе, скъпи брате!

Не мога да повярвам в твойта смърт.
Душата ми се гърчи онемяла…
Но думите ти няма да умрат -
нетленни са, за разлика от тялото!

юли 2021