Ваня Душева

***

Венера
изпрати любов
към земята.

Небето
порозовя.

***

Купих си
домашни пантофи -
розови!
Вече стъпвам
по розови облачета.

***

Най-хубавият звук
е плисък на вълна
от тихо море,
прихлопнала в брега.

Най-великият вик -
„къде си, мамо?!”

***

Тази дълга, дълга съпротива
срещу злото в мен…
Изтъня душата до прозрачност,
но е още здрава.

Виждам саждите от мен.
Някой ден, когато
изтънялото се скъса,
вятърът ще ги
разкъса до
невидими частици.

Тогава ще се събера,
за да видя що е бяло.

***

Минахме прехода между
старата и новата година -
заваля сняг,
пречисти улици,
покриви,
дворове.
Стопли се земята.
От студа умряха
паразитите -
завист, лицемерие,
кариеризъм.
Пречистен е човекът
и се усмихва
по детски -
макар за кратко ще бъдем
„хомо луденс”.

***

Как лети времето!
По-бързо от полета на птица.
По-бързо от скоростта
на светлината.

Докато разбера смисъла,
се приведох
към земята.

***

Вече приемам всичко в живота -
страдание, болка, тъга
и злословие.
Без съпротива!

Остана ми време
да се зарадвам на снега,
да видя първото кокиче,
да чуя семейството щъркели
весело да хлопат клюнове
на купола на църквата.

Приех всичко в живота си
без съпротива.
Дробовете ми дишат живота.

***

на дъщеря ми

Ти дойде в живота ми
като слънце,
капка дъжд,
сърдечен пулс.
Живея!
Виждам слънцето,
усещам дъжда
и въздуха.
Когато чувам твоя звънък смях,
когато целувам сълзичките,
когато будувам нощем…
Обичам те, мое слънчице,
въздух,
зрение!
Мой смислен живот!
Когато правя палачинки,
мисля за теб
и ти пиша писмо,
за тогава, когато…

***

Няма ме.
Не съм си в списъка
за предварителни разходи.
Защото аз съм списъкът,
домашната каса,
домовата книга.
Аз съм слънцето,
което обича!

***

Птиците летят високо.
Подземната река тръгва нагоре.
Дървото извисява връх.
Искам да вдигна поглед нагоре,
за да ги стигна
всичките.

ТИХА ВЪЛНА

Вълната разора пясъка.
Пося слънце.
Родиха се пчелни кутийки -
дъга.

Договорът!

***

И днес си отиде,
стопи се като
мъничка топчица сняг.
Изпари се,
безцветен е вече.
От една какавида
на старо дърво
излетя пеперуда.

***

Расте картофчето в земята -
в утробата й
се рои живот.
И българите в тъмнината
създават своя
нов народ.

***

Сбирах късчета уют за дом.
Съградих си златна клетка.

Докато трупах,
бързах и отсъствах -
любовта,
в сянка изтъняла,
се взира през прозореца
до тъмно
и ме чака.

Дом мечтан,
а ми е студено.

***

Старица дрипава
стои до щанда за закуски.

Висока.
Обувки с разкривени токчета.
Косата бяла,
но прибрана гладко в кокче.
А очите?
Загледах се в очите.

- Учителка бях.
Синът ми ме изгони.
Купи ми баничка,
не ми достигат…

***

За днес се свърши животът.
Залезе слънцето,
изгряха звездите.
Аз гледам в монитора.

Дъжд валял,
цъфнали ябълковите дръвчета,
излюпили се лястовичета
в гнездото
под стрехата
и котката родила…

Видях за миг,
а после Мрежата ме хвана….

***

Небето
се е пределило.
Сякаш - завеса.
Започва
представление.

***

Този ден
кучето заплака
със звъна на камбаната.

Черешова задушница е.

***

на Ангел Кроснев
и Димитър Данаилов

И ти, Димитре,
го посрещна
с виното от спомени* -
да му бъде за причастие.

И хляб му даде - нафора.

Със хляб и чаша вино**
се почерпихте
и тръгнахте
към Светлината.

Зад вас затръшнаха врати
небесните селения.

Остана празното
и в него -
тъмнината.

———-

* „Вино от спомени” - последната приживе издадена книга на поета Ангел Кроснев.
** „Хляб и чаша вино” - първата посмъртно издадена книга на поета Димитър Данаилов. бел. авт.