Петър Андасаров

Пред погледа и през сърцето ми са минали стихове и стихотворни книги, които нямат чет. Повече, много повече са ония с думи без глас, други са били с кратко ехо, но заглъхнало. Но само истинската поезия е орисана на живот без залез.

Това почувствах и после пак, и пак си казвах, че стихотворните редове в ръкописа на книгата „Лице в лице със себе си”, която държите в ръцете си, драги читатели, ни водят в един многоцветен, богат на светли чувства, мъдри мисли и красиви гласове свят.

Поетическият свят на един истински, роден творец на словото - Ахмет Емин Атасой, преминал през огромната трудност лично да преведе стиховете си от турски на български език.

Да си призная - бях и навярно съм от малцината, които явно са пътували към този негов свят - не го познавах.

Знаех го само от прочетени негови стихове тук и там, но истински го открих като професионален майстор - преводач от турски на български и от български на турски език в двете знакови антологии: „Антология на съвременна турска поезия”* (от края на 60-те години на XX век до днес) и „Антология на съвременната българска поезия”** (от 60-те години на XIX век до днес).

Да, да, силно ме впечатли майсторството при преводите на турските и българските автори. А, знае се, добрият, много добрият, блестящият преводач е пленилият читателите и признат от критическото оценъчно око, тоест - роденият поет.

Доста време кръстосвах из пространствата на тези чудесни страници, които ме държеха в прегръдката си и бях щастлив да съм в необятния им свят.

Много въпроси ме споходиха при тия кратки и дълги пътувания, обземаха ме цветни вълнения, поетичните думи извикваха у мене мои думи и се улавях в плен на житейски и философски размисли.

Толкова много са стихотворенията и в двете антологии от толкова много автори, че ума ми не побираше тия въпроси: кога е успял този апостол на словесното поетическо богатство на двата езика да го придобие и после да го дари нам с всичкия му блясък и характерната човешка мисловност.

Така точно, майсторски, че да извиси това поетическо изкуство почти до неговия зенит. За Антология на турската поезия Ахмет Емин Атасой споделя, че тя „има за цел да представи на българските читатели в сбит вид облика на днешната турска поезия, започвайки от края на 60-те години на XX век до наши дни.

Тя включва 75 автори с 220 стихотворения, показващи най-характерните им особености по отношение на светоглед, естетически наклонности, поетика и т.н. Придържайки се максимално към принципа за обективност, аз се постарах да включа най-видните имена от всички съвременни поетични течения”.

Много труд и талант е посветил на преводите на стихотворенията от българските автори в Антология на българската поезия, защото: „… българското стихосложение трудно се поддава на превеждане на турски език”, както казва сам преводачът и съставител на книгата Ахмет Емин Атасой.

И продължава: „Спазването на всички компоненти /особености/ като образност на езика, фолклорни елементи, рима, ритъм, изисква не само голямо старание по спазване на стихотворната форма, вникване в творческата лаборатория на поета и т.н., но и прекрасно владеене на поетиката и на двата езика от страна на преводача.”

И е ясно, че той е крадял от нощите си за сън и от времето за личното си творчество, за да извърши своя истински литературен подвиг - да дари нам и на българската национална литература този духовен паметник с около 670 стихотворения от общо 135 автори!

Като се има предвид, че след уводните си думи следва неговият „Кратък обзор на българската поезия” (от 60-те години на XIX век до днес).

За себе си съм убеден, че и поезията в тези две антологии е орисана на живот без залез, защото те остават завинаги в словесната съкровищница на националните литератури на Република Турция и на Република България.

А приносът на техния преводач е безспорен. От това признание нататък идва нашето общуване с неговото лично поетическо изкуство. И моето, разбира се, за да имам право и удоволствие да споделя впечатленията, преживяванията и своето виждане за мястото на това изкуство пак в общите литератури на двете страни.

Честно казано - признавайки си, че не познавах отблизо и по-задълбочено богатото поетическо творчество на Ахмет Емин Атасой, аз се хвърлих в бяг с невъздържано любопитство към стиховете в неговия ръкопис за настоящата книга, за да не се отделя от тях дълго.

Беше ми хубаво това пътуване, което продължи дни наред, защото ме отведе в един свят като приказка, но с реални измерения, населен с минало, днешно и утрешно време и със живи хора през годините му.

И се спрях само за кратко, за да изповядам пред вас, читателите на стиховете, които са го сътворили. Съпреживях всички вълнения, страдания, възторзи и съмнения на автора им. Вярвах в тяхната истинност и чистота, в искреността и отчаянието, в избуялата след него надежда и победилата над всичко вяра.

Почувствах силата на природата и многоцветната красота на сезоните, и мен полъх от пожара на чувствата в любовта ме докосна. И аз се сбогувах с плач с роден дом и със сълзи се връщах в него след изселническите терзания. И аз живях, и аз умирах от обич към бащин дом, към майчино мляко и към скъпа любима.

Бях магнитно привличан от изповедните авторови думи, за да уверя себе си, че той е оголено прям и думата му е закон; че щастието му е щастие, когато е споделено с другите, че е мрак денят му без съпричастно рамо до него.

Той е чист човек с висок карат от чисто злато. Иначе биха звучали с доза фалш макар отделни негови стихове. И не биха ни трогнали, докоснали дори, не биха ни задържали над една само страница от тази му книга. Да, да, той наистина е роден поет.

Ето някои от моите човешки и професионални доказателства, цитирайки негови стихове. Някои са истински сентенции, а други са метафорични отблясъци.

Като: „Време е срещу страха да се извърши покушение”, „Розата потайно е съблазнила пролетта”, „Съвестта е глутница вълчици, нападнала сърцето”, „Вместо шапка, на главата си / сложих синия небосвод”, „Тролейбусите отвличат времето като крадци, / в старите музеи плачат файтоните рекламни.”, „…уморих се, отегчих се от правилата на старомодния закон, / за младежки приключения и безумства така съм закопнял!”, „И стопяват моите мразовити зими, и предвещават пролети, / твоите топлички ръце.”, „Просто аз съм длъжен да живея / с непресъхваща надежда.”, „Превърна се във вечен сън обедният сън на татко”, „Знай че пръстите ти първо бях обикнал, / те казаха ми всичко, премълчано от устата ти.”, „Крепча е славен венец на моя жребий клет.”, „…и приличам сякаш на старец, /който е забравил просто да умре.”

И да завърша с последния куплет на стихотворението без заглавие:

„…после се свърши лятото, но тя вече си беше тръгнала,
после водата заплака и хукна да я догонва…
Не помня кога изтекоха нейните стъпки зад ъгъла,
но оттогава живея в празния дом на спомена.”

И така бих продължил още и още, даже цели стихотворения бих ви прочел, но нали книгата на този поет сърцевед, мъдрец и чаровник Ахмет Емин Атасой е в ръцете ви, значи сами ще се насладите и ще помъдрувате с поезията му.

Която, вярвам и сами вече се уверихте - е орисана на живот без залез!

——————————

* Ахмет Емин Атасой, “Антология на съвременната турска поезия (от края на 60-те години на ХХ век до днес)”, изд. „Български писател”, София, 2019
** Ахмет Емин Атасой, “Антология на българската поезия (от 60-те години на ХIХ век до днес)”, УИ „Св. Климент Охридски”, София, 2014