ТЪМРАШКАТА РЕПУБЛИКА
Дойде ред да ти разкажа още една военна история, която се случи през онази дивна есен на 1912-а, когато всичко живо вкупом се юрна да мести границата на Рожен.
Когато обявиха мобилизацията, мало и голямо, куцо и сакато и какво ли още не, се втурна да се пише доброволец. Имаше хлапетии по на четиринайсет, но и мъже прехвърлили шейсетте, които като наборници напираха да нарамят пушки и викаха:
- Дрехи и хляб не щем, само трябва някой да ни казва какво да правим.
Дойде и Георги, отлаган от четири години, и него вписаха в тефтерите.
Пред комисията се яви и сакатият с едната ръка Ванчо, загубил вяра да иде войник още когато брани билюка от стръвницата, и рече със свито сърце:
- Искам да помогна колкото мога - сетне видял одобрителното кимване на председателя, през сълзи си каза имената.
И престарелият му баща - какво да прави горкият - тръгна с него…
Щом записаха всички, дето се явиха на мегдана: мобилизирани и доброволци, по-старите измежду тях подхванаха „Откога се е, мила моя майно ли“, а като свършиха, младите - да не останат по-назад - подеха: „Млад войник, отивам, Ленче“, а след това и едните, и другите се хванаха за рамо и все едно са новобранци взеха да пеят и играят:
Писало са е Петърчо
младо войниче да иде.
В неделя му бе сватбата,
в понеделник хабер дохода,
да иде младо войниче…
Отстрани бабите и майките гледаха кахърно, а сащисаната комисия се питаше: „На война ли отиват, Господи?”.
Накрая селският клисар, който вардеше горе на камбанарията, заби празнично клепалото, а поп Васил, току-що напръскал доброволците със светена вода, се прибра в черквата и се втрещи на прага. И как няма да се втрещи, когато Богородица плачеше от иконата…
Ама да не мислиш, че само нашите доброволци тръгнаха оттук за фронта. В Павелско беше и четата на Стефан Калфа (1), разквартирувана по къщите, които денем той обучаваше из ожънатите ниви в Кабалища, Селища и Равнища, затуй и селските дечурлига стояха по цял там и не се сещаха да се приберат за обед.
Ей такива времена бяха тогава. Мъжки. Старци, мъже, деца - сложили главите си в торбата - тръгнаха да избавят от робията своите братя и сестри оттатък Рожен, ала първом трябваше да премахнат един клин отвъд Персенк, дето подир идването на казаците през 1878-а поминуваха двайсет и кусур изконно наши села и махали, които, изоставени от румелийските големци, не знаеха българи ли са, турци ли са…
Затуй по селата и паланките останаха грохнали люде, невести с деца и моми, а останалите нарамиха манлихерите и берданите и отидоха да се бият.
И се биха като истински воини!
Нашенци ги взеха в 21-ви средногорски пехотен полк, който по това време се командваше от полковник Серафимов. Полкът се състоеше от четири дружини и наброяваше към пет хиляди души, от които офицерите бяха шейсет и четири, а всички други - подофицери и войници. Между последните имаше над сто и петдесет павелци - редовни войници и мобилизирани, на които още на втория ден след мобилизацията дадоха пушки, дрехи и цървули, подир което им поприпомниха някои войнишки работи.
Преди това обаче всекиму туриха на място, дето е най-потребен. Чолакът стана разсилен, по-старите и невръстните отидоха в обоза, като на едни зачислиха впрегатни коне, на други - товарни мулета и катъри, а кадърните до един ги проводиха в дружините.
За Георги отпървом се чудеха къде да го пратят, щото освен нисък беше и неграмотен, накрая капитан Сребрев, който бе даскал, го взе за свой ординарец и почна да го учи на четмо и писмо.
Насетне дребосъкът му служи честно и почтено цели шест години и тъй геройски се държа из окопите, че напълниха снагата му с олово, заради което получи два кръста за храброст.
Сабахлен рано на 5-и октомври офицеринът го викна и му каза, че е получена телеграма, а подир туй му подаде едно листче, на което беше я преписал.
- Прочети го! - нареди му той.
- Вой… на… та… е обя… ве… на… - взе да срича ординарецът, после като го осмисли, заподскача от радост.
Офицерът го изчака да се порадва, сетне му взе листа.
- Додето я прочетеш, войната ще свърши - рече през смях той, подир което продължи да чете: - Днес започват военните действия, полкът да пристъпи към изпълнение на възложената му първа задача!
Няколко дни преди това 21-ви полк беше заел позиции, за да я изпълни. Една дружина, разделена на две, се готвеше да налети от Лилково и от Чурен и да завладее Тъмраш и казармата на Бей бунар, сетне с още две полкови дружини, които идваха от Чукуркьой (Забърдо) - Ченгене кьошк - Кум гидик, трябваше да освободят Дьовлен (Девин). Последната дружина на полка, една погранична рота и четата на Стефан Калфа пък бяха границата на Рожен за евентуална турска атака откъм Читак (Устово) и Пашмакли (Смолян), дето имаше три табора (дружини) аскер и башибозук от българомохамедански села. Към всяка от дружините бе прикрепена и по една батарея от 3-ти планински артилерийски полк.
Няколко часа подир получаването на депешата най-първо захвана битката край Тъмраш. Срещу втора дружина по върхарите около селото се бе окопал цял табор редовен аскер. Отпървом той се биеше много ожесточено, ала към четири часа подир пладне когато по отсрещните баири се занизаха кервани с тъмрашки бежанци, бранителите на Кадиева варица и Комаров камък тъй се уплашиха, че си плюха на петите. Подир това се разбяга и останалият аскер и изостави даже знамето си горе на Бей Бунар…
По икиндия селото, казармата и върховете край Тъмраш бяха овладени. Пратените патрули в няколко посоки скоро оповестиха, че от аскера няма и помен… Пътят към Дьовлен бе открит.
Тъй свърши битката при Тъмраш (2) - първият бой в Балканската война, дето първом забумтя българско оръдие. В тази еднодневна схватка раниха павелците Христо Иванов Стойков и Ангел Димитров Шопаров от осма рота, която атакуваше откъм Чурен, и ги пратиха в лазарета в Хвойна, дето лекуваха по-леките случаи.
Додето отекне последният бой за Тъмраш, трета дружина на Рожен отби няколко яростни турски атаки откъм Пашмакли и Читак.
На 7-и октомври първа в Дьовлен влезе трета рота, която след жестоки битки дойде откъм с. Беден. Сабахлен рано на другия ден пристигнаха и героите от Тъмраш, без да срещнат по пътя никаква съпротива. Час преди пладне се явиха и дружините, разположени в околностите на Чукуркьой (Забърдо), които тръгнаха в три колони за насам и направиха на пух и прах сума ти редовен аскер и башибозук на Кумгедик, сетне по пътя си прогонваха отделни групи укрили се бегълци - башибозуци и турци.
Едновременно с тях влязоха и две дружини на 9-и пловдивски пехотен полк, който идваше от Батак и изпълняваше своята първа задача.
Между пристигналите средногорци бе и Георги - ординарецът на капитан Сребрев, който успя да спаси живота на един невръстен доброволец от пловдивския полк, но за това след малко.
Възложените бойни задачи на 9-и пловдивски и 21-и средногорски пехотен полк в Балканската война (1912-13 ) бяха изпълнени безукорно за три дни.
Тъмрашката република - родена от небивалото безхаберие на източнорумелийските власти и впита в снагата на татковината ни като клин - бе ликвидирана веднъж завинаги…
На вратата чукаше новата задача.
————————-
(1) Стефан Калфа е устабашия, който почва да строи банята в Наречен, но малко преди войната захвърля чука и мистрията, събира доброволци от различни села и оглавява споменатата чета.
(2) Виж: Приложението „Списък на загиналите в битката за Тъмраш”.
