Йордан Атанасов

Един голям прозорец - слънцето
да ни оглежда и топли…
Ти и съседа по участ.
Две легла в стаята, две закачалки,
банки със плазма и кръв.
Болница.

Системите, каза някой, работят,
не както обществените отвън…
Ти и съседа - двама с болката.
Това е състезание по оцеляване.
Бой със смъртта? Ти или тя?
Само Бог знае кой ще остане…

Цветя на прозореца. Маргаритки -
в бутилка отрязана, вместо ваза.
За брат, за любим или за приятел?
Посърнали вече, но с бели листенца -
във бялата стая със име - „Септична”.
Където живота посърнал е също.
И висне савана му - скъсана блуза.

Увяхват цветята, но болката - не…
Виж: късното циганско лято се връща.
Със него - една имигрирала Муза -
Надеждата.

Всяка болка си има жило, казваше мама.
Търси го!
Може да е в най-милото ти забито.
Изтръгни го с уста, наложи го със с жар,
излъжи го!

Приятелите се броят на пръсти.
Разбираш тази истина известна,
затворен в болничния пръстен.
Тъй за броени дни и нощи
пренареждат се сами нещата.
И става все по-ясно на ума ти,
а по-тежко - на душата.
Остават в очакване разтворени
пръстите на ръката.

Иде нощта, а с нея и болката -
непонятно защо тъмнината избира?
За да чуе търпиш ли и… до колко,
тя нахлува.
Изстрелва се в тебе - ракета, на степени.
Защо тъмнината избира?
Да викаш ли за помощ или да мълчиш?
И кой ли ще чуе в тази нощ дълбока,
когато всеки дъх е притаил
в черупката на своя страх…
Забравяш къде си, кой бог да извикаш…
И само тя пулсира в тялото ти слабо,
тупти и се разгаря…
С тебе разговаря и с Космоса те свързва…

Не викай, с нея ти се съюзи!
Тя в кръг ще те затваря.
Както плода - семето,
както вселената - слънцата.
И както адът - рая.

Навярно е до възрастта:
колкото по-остаряваме,
по-друга ни изглежда смъртта.
И по-малко страх ни навява.
И почти сме готови за нея -
пътници за близката среща.

И като видиш, че съседа ти
тръгва, и тя му подава ръка,
някак естествено всичко изглежда.
Тя е майка, любима, сестра…
Но при теб дали ще бъде така?

Отново нощта: като пиленце слабо
нещо пиука с тънко гласче.
После замря… Апарат за сърце ли,
или взривено сърце?…

Смъртта - магия, достъпна за всеки,
но едва, когато душите ни литнат -
по-леки от птичи души,
тя укротява страстта ни,
както добрата жена…

Първа глътка. Най-после вода!
След седмица жажда наложена.
Боже, по-голяма благодат
от тази, дали е възможна?
Водата - истинският живот!

Един голям прозорец - слънцето
ни гледа, намига с око…
Добрият приятел е то.
Ти и съседа по участ, лъч и надежда.
Две легла в стаята, две закачалки,
празни банки, окачени на тях.
Болница…