Елизавета Хапланова

превод: Елка Няголова

На листа бял на моите молитви
е пътят ти опазен от бедите.
Ти връщаш се от всяка земна битка,
с любов от живата вода измит.

Изплаквам мрака, който те потиска,
постилам ти хармония и вечност.
В градините ни ще развъдя птици -
скръбта ти с трели да лекуват вечер.

Ти дръж конеца - аз съдбата вадя
от трудности, блата и потрес прост.
Без теб да дишам? Мога ли - едва ли,
ни в мраз, ни в топъл ден напролет.

А значи трябва дълго да живееш,
надеждата и вярата дължиш ми.
Кои светци да молим и зовем?
Докато жив си, мили мой, съм жива!