Робърт Фрост

превод: Ангел Д. Дюлгеров

ПТИЧКА

Унил и монотонен покрай мен
звучеше глас на птичка по цял ден.

Изгубил сили да го слушам пак,
прогоних птичката от моя праг.

Виновен съм и аз, че отлетя.
За своя тон не бе виновна тя.

И несъмнено във това греша,
че исках песен аз да заглуша.

ПРОЛЕТНА МОЛИТВА

О, дай ни радост с първите цветя
и дай ни да забравим мисълта
за урожай несигурен, а в плен
да сме сега на пролетния ден.

Зарадвай ни с овошки в белота -
прекрасни денем, призрачни в нощта,
щастливи да сме с пчелния рояк,
сред стройните дървета литнал пак,

със птицата - прозвъннала стрела
внезапно над жужащата пчела.
След този остроклюнест метеор
не трепва клонче в чистия простор.

Че няма друга истинска любов,
каквато Бог ни дава с благослов
в свят промисъл за бъдния ни час,
но само трябва отговор от нас.

ПОВАЛЕНИ

„Вей силно, аз ще съм проливен!” -
каза дъждът на вятъра.
Тъй поразиха те леха красива,
че коленичиха цветята. На земята
лежаха паднали, макар и живи.
Аз зная как се чувстваха цветята.