Тугрул Танйол

превод: Ахмет Емин Атасой

ДРЪЖТЕ ДЕНЯ ЗА РЪКАТА

Денят толкова е страхлив, че го хващам
За ръката
Ако не го хвана ще падне в мрака
В мрака ще падне любовта
И омразата ще почука по вашите врати,

Лека-полека се усилва глухият глас на тъпана
Дърветата падат едно след друго и гората се разрежда
Дръжте ме за ръката, дръжте ме, че иначе
Тази убийствена тишина, тази уплаха, тази смърт ще…

Бързащите стъпки нито се събират, нито се пръскат
Колебливи са сивите облаци, кога ли ще завали
Къде са гръмотевиците, небесните тътнежи
А само този глух тъпан,
Който като кинжал
Се забива в моята плът,

Хващам деня за ръката
Гори ми ръката, сякаш е докоснала огън
Гори червеният гъст мрак, мирис на месо, пепел и кръв
Се разнася непрекъснато от комините на града
Непрекъснато минава под мостовете

Непрекъснато обгръща кулите
Непрекъснато прониква в улиците
Расте бързо, расте мощно, расте безспирно
Тази убийствена тишина, тази лудост, тази смърт
В безизходните пътища на мозъка ми!
Гласовете на чуковете постепенно се усилват
Кънти из площадите на града
Викът на перона, забиващ се в гредата със страст

Животът, в ръцете на издигаща се бесилка,
като спящо бебе
се люлее в ковчега си.

С

опитвам вкуса на издоеното прясно мляко
през мургавата трапчинка между гърдите ти тече моята кръв
нахълтвам в глухата ти гора, където никой не е влизал досега,
тигрица си ти! аз съм животно, умиращо пред твоите очи,
чувствам пълзенето на една змия из тъмните храсталаци
върху напрегнатите ти слабини се разтяга една копринена миризма
и се залепва на ръката ми като отрова. Докосна ли я ще се разпадне,
нощта ще се слее с деня, сабята със своята ножница
тъй както само един запален лист опожарява цалата гора
така с протегнатите ти към мене ръце ме зоват животът и смъртта
във вълна се превръщат те, в кон, в цвилещ кон, разбиващ се
в скалите, в кулите на крепостите, дищащи усилено. Любовта ми
пуска корени в женските пъпки на думите и гласовете
а главата ми се удря о вълните и мъртвите морски черупки
ти придобиваш цвят на изстинали камъни,
на бронзови статуетки, на полудялата голота
плътта ти се превръща в една безкрайна страна в шепите ми
в една пещера и приют…
където да мога да си почина след дългите си открития
и да се събудя отново