Игор Кобзев

Игор Иванович Кобзев (19.8.1924 – 10.5.1986), изтъкнат руски съветски поет, литературен критик и общественик е роден в град Ростов на Дон в семейството на жп работник. Завършва московския Литературен институт “А. М. Горки” (1950). Като поет започва да печата още в годините на Втората световна война: първите му стихове са публикувани в армейския вестник на 4 Украински фронт. Първата му книга със стихове – “Преки пътища” – излиза през 1952 г. Отначало се изявява като поет-лирик. Стиховете му за любовта, верността и приятелството стават изключително популярни сред младежта. (“Първа среща”, “Лебеди в Москва”, “За цветовете”, “Доброта”, “Красивата девойка”, “Шпага на честта”, “Вечерни сенки”, “Бели нощи”, “Лебедово езеро”, “Северният полюс”, “Черният лебед”, “Прощално танго”). С голяма любов и нежност поетът рисува великолепието на родната природа, любува се на нейната красота. Като журналист Кобзев много пътешества: впечатленията от тези пътувания са отразени в редица стихотворения (”В Ясна Поляна”, “В Михайловское”, “Пътуване в Суздал”, “Град Китеж” и др.). В тях поетът напомня за героичните съдби и славните събития от историята на своята родина. През 1965 г. се заселва в селището Семхоз в околностите на Сергиев Посад. Там се присъединява към литературната група на Иван Шевцов, който току-що е издал романа “Тля”, отхвърлян 12 години; впоследствие тази група от 20 писатели започва да се нарича отряд на патриотите-”радонежци”. В поезията на Кобзев започват да преобладават гражданските мотиви. Поетът активно се включва в идеологическата борба с ционистите (стихотворението “Отговор на Семьон Липкин” и др.), с отцепниците, както вътрешни, така и избягали на Запад за «паница леща» дисиденти. Проявява се в периодичния печат и като литературен критик и публицист. Когато след излизането на романа на Шевцов “Любов и ненавист” и “В името на отца и сина” през 1970 г. върху автора им се нахвърля цялата ционистка критика – в страната и зад граница, Кобзев е единственият в Русия, който излиза в защита на писателя-патриот (на страниците на вестник “Съветска Русия”). Поезията на Кобзев е тематично разнообразна. Голям цикъл стихове е посветен на живота зад граница (”В Стамбул”, “На тропиците”, “Във виенската опера”, “По площадите на Испания” и др.). Създава и няколко патриотични поеми (”Радонежката гора”, “Дума за Русия” и др.). Обръща се и към сюжети от историята (”Град Чернигов”, “Дмитрий Донски”, “Олга”, “Пересвет”, “Слава във вековете”). Писателят проявява голям интерес към езическа Русия и в продължение на няколко години работи над поетичния превод на “Слово за полка на Игор” (изд. в сборника “Пролетни грижи” през 1985 г.), един от най-добрите преводи на това произведение, отличаващ се с тънък поетичен усет и стремеж към точно предаване на ритмиката на древноруския текст. Работата над “Словото…” му помага при създаването на поемите “Падението на Перун” и “Горска приказка”. Кобзев е уверен, че единственият екземпляр на “Словото…”, пазен в колекцията на граф Алексей Иванович Мусин-Пушкин, не е изгубен. Както, впрочем, и самата колекция, изгоряла уж през 1812 г. Поетът пише: “Уверен съм, че високите художествени достойнства на това произведение са били и остават най-добрата школа за много поколения поети… Запознаването с този литературен източник ми оказа немалка помощ в работата над обширния исторически материал при писането на сказанието “Падението на Перун”, разказващо за живота на езическа, дохристиянска Рус”. По мотиви от “Словото…” са написани стихотворението му “След сражението” (1971), в което Кобзев възпроизвежда легендата за похода на княз Игор Святославич срещу половците през 1185 г., и поемата “Меч-кладенец” (1978). В тази поема е намерила отражение поддържаната от Кобзев версия, че автор на “Словото…” е самият княз Игор, написал “Слово за полка на Игор” в плен на половците. Кобзев е и даровит художник. Създава поредица от картини със сюжет от “Словото…”. Поетът е привърженик на автентичността на Велесова книга, която разшифрова. През декември 1977 г. Кобзев организира в Москва обществения музей “Слово за полка на Игор”, който става през 80-те г. на 20 век един от центровете на възраждането на руското национално съзнание. Музеят продължава народно-патриотичната линия на клубовете “Родина”, ВООПИК и “Руски клуб”, един от неформалните лидери на които е Кобзев. Една от главните цели на музея е изучаването и популяризирането на великите паметници на руската литература. Основната работа върши самият Кобзев, ръководещ музея от основаването му до своята кончина. На заседанията на музея въпросът за авторството на поемата се повдига многократно. Мнозина от активистите поддържат Кобзев за авторството на княз Игор. Един от тях е писателят Владимир Чивилихин, неведнъж присъствал на заседанията на музея и по-късно посветил му няколко глави от своя роман-есе «Памет». На тези заседания се обсъжда не само руската древност, но и въпроси за днешното положение на народа.
Игор Иванович Кобзев е автор на много поетични сборници: “Преки пътища” (1952), “В борба за това” (1957), “Москва през май” (1960), “Лице към слънцето” (1962), “Шпага на честта” (1963), “Лебеди в Москва” (1964), “Среща с песента”(1965), “Радонеж” (1968), “Златна Москва” (1968), “Гуслари” (1971), “Витязи. Избрано.” (1971), “Градът на цветята” (1974), “Мисъл за Русия” (1976), “Мигове” (1977), “Червено и златно” (1982), “Пролетни грижи” (1985), “Избрано” (1985), “Иван-езеро” (1989) и други. Член на Съюза на писателите. Умира в Москва.


Публикации:


Поезия:

ИЗСТРЕЛ/ превод: Диана Павлова/ брой 14 ноември 2009

В БОТАНИЧЕСКАТА ГРАДИНА/ превод: Александър Миланов/ брой 41 юни 2012


АЛБУМ