Агнеш Немеш-Над

превод: Иванка Павлова

Седи на рамото ми една птица,
която се е родила заедно с мене.
Вече е толкова голяма, толкова тежка,
че всяка моя крачка е мъчение.

Тежи ми страшно, сякаш съм саката.
Бих я отблъснала, но се е впила
в мен като корени на дъб,
забила в рамото ми нокти.

И чувам: до ушите ми тупти
сърцето на гнетящата ме птица.
Но ако някой ден отлитне,
бих рухнала без нея аз.