Надежда Мирошниченко

превод: Елка Няголова

***

На сестра ми Наташа

И ето, идва светлата Жена,
по-силна даже от войната.
И своята любов най-строга носи.
Родината й шепне: „Ти не питай
за всичките ранени и убити!
Не ще ги върнеш ти.” И тя не пита.

Но вечната й свещ в ръцете плаче,
ще гледа тя в очите на палача,
и Ангела ще гледа във очите.
Ще се затвори този низ от време,
ще се изтрие всяка дума скверна,
но ще остане едно Слово чисто.

Жена! Брезичка свята на Русия!
Мъжът не съумя да я спаси!
Изправяше се той сред кал и прах,
за да векува тя сама в живота,
а той във бой бе сигурен, защото
тя бе по-силна и от мъст, и страх.

Във всички времена тя точно знае
кой е предател, кой е заклинател,
какво да се спаси в мига ужасен.
И затова безсънен е ликът й.
И затова безмълвен е викът й.
И затова аз толкова я жаля!