Иван Д. Христов

Препрочетох отново с интерес романа на Йордан Атанасов „Хамовото семе” /2017/, претърпял две издания. Все повече се убеждавам, че това е един новаторски и неповторим по съдържание и художествена форма роман в съвременната българска литература.

Освен на запомнящи се и вълнуващи поетични книги, Йордан Атанасов е и автор на разкази , пътеписи, както и на „Хамовото семе” - една великолепна родова сага на фона на преломни и драматични исторически времена.

Това е един екзистенциален роман, в който преобладава художествено интерпретираният автобиографичен и родов разказ. Тази книга далеч надхвърля границите като „пръв роман за съдбата на българските градинари в чужбина”. Това е книга и за всички българи, принудени да си вадят хляба далеч от родината си.

Композиционната структура на романа съответства на художествения замисъл. Грабва ни умението на разказвача да се превъплъщава в образите на своите герои и да води разказа от тяхно име.

Действието се води едновременно от персонажите в романа - Цонко и Христана и техните синове: Йоан, Сим, Пенко и Христо. Зад Летописецът е скрит авторът. Той връзва , композира и обобщава сюжетната нишка на романа - една тъжна и изпълнена със състрадание „Сага на Цонковото хамово семе”.

Тази изстрадана житейска изповед, съдържа множество сюжетни линии, образи и истории разказани от първо лице.

Майсторски е изграден символният паралел с библейското проклятие на Ной към наследниците на Хам - „да се скита вечно семето му по земята и да не намери покой”.

Присъствието на митични библейски мотиви , умело вплетени в тъканта на романа, както и някои еротични сцени и интимни преживявания, разнообразяват повествованието и обогатяват сюжетната линия.

Тази своеобразна семейна хроника е изпълнена с интригуващи и драматични епизоди като лагерните и затворническите преживявания, „осиновяването” и разсиновяването на Христо, раздялата на Йоан с майка си, смъртта на Христана и на Пенко, и други.

Умело са пресъздадени картини, случки и събития от живота на героите по време на Втората световна война, на страданията по време на комунистическия режим - затворническите и трудовашки преживявания на Пенко и Христо, майчините мъки и страдания на самотната Христана.

Срещаме се със странната личност на Йоан, с горчивите истини за живота на Пенко в Кремиковци, на Сим в Търново и на Христо в Девня.

Преживяванията на разпиляното семейство у нас и в чужбина, смяната на времето и мястото на действие в романа, позволява едно косвено сравнение на Западния свят с действителността у нас през различните преломни времена.

Майсторски са индивидуализирани героите чрез пряка и непряка характеристика, чрез действията, постъпките и душевното им състояние.

С широта на художествената мисъл, с психологическа плътност и подтекст, са описани епизодите в романа - необичайните случки и преживявания и тяхното нравствено въздействие.

Задъханата изповед е пресъздадена с образен , лаконичен и синтезиран изказ. Точният психологически рисунък, сбитият диалог, колоритните персонажи, дават широта на въображението и пораждат размисъл, многозначни и многопластови послания.

Романът е и разказ за родовите ценности, и усилията да ги опазим днес. Като морална присъда на днешното ни общество звучат думите на Летописецът на края на романа:

„Новото Хамово семе, пропъдено от бащиците политици и управници, се скита за къшей хляб по света… Техните деца, внуци и правнуци ще забравят език и обичай. Такава ли е присъдата на времето?”

Убеден съм, че ехото от вълнуващият роман „Хамовото семе” скоро няма да заглъхне, че времето пред нас ще преоткрива Йордан Атанасов не само като знаков и изявен поет, но и като оригинален романист, чието мъдро и талантливо слово ще пребъде.