Надя Попова

Има много определения за езика като за родов белег, като за нещо, което ни прави синове и дъщери на определена страна повече, отколкото мястото на раждане или генетичните корени.

Може би особено добре го е казал Нобеловият лауреат, мексиканецът Октавио Пас: „Езикът е домът на всички”.

На два езика - родния си руски и езика на приютилите ги страни - английския - са писали творбите си и други двама нобелисти - Владимир Набоков и Йосиф Бродски. Съществуват още доста примери за подобно естествено двуезичие в световната литература.

Ахмет Емин Атасой, този „пленник на пристрастията”, според собствените си думи, има сложна житейска съдба и светъл литературен път.

Роден в България и по волята на обстоятелствата принуден преди години да си тръгне от нея „с един единствен куфар”, той го пълни със синовна привързаност, нежност и носталгия.

Всъщност, поетът никога не си е тръгвал от тук. Както не си е тръгвал никога от самия себе си, не е изневерявал на своята човешка и творческа природа.

Ранима, но непрекършена, страдаща, но възраждаща се всеки път от пречистващия огън на болката и възторга пред чудото Живот.

В изповедните му стихове, побрали „премълчаното на два езика”, са съчетани хармонично традициите на две големи поезии - турската и българската. В тях има живопис и музика, философия и горещи чувства, умъдреност и същевременно детски захлас пред чудесата на битието, на природния и душевния живот.

Темата за Доброто и Злото е водеща метафора в поезията на А. Атасой. Тя присъства още в първото стихотворение „Може би затуй, че не мога да пея…”, в което поетът споделя, че гласът му е фалшив, но отглежда в душата си чувства, които после да превърне в най-искрена поезия.

Към това само бих добавила, че едва ли големите световни поети, нашите любимци, са били чак такива песнопойци.

Може би най-съкровеното признание на Атасой пред мисълта за отвъдното е това: „..и в гроба ми сложете щурец и светулка”.

Всъщност, те - песента на сърцето и светлината на помислите - са винаги с него и сега, в изстраданите му вдъхновени строфи.