Благовеста Касабова

В новата стихосбирка на поетесата Христина Въчева „Гласът на сърцето”, преобладават тихите, прозирни, изпълнени със звуци багри на Родопа планина, с изплуващите от здрача потайни шумове на залезите, с носталгия и съкровени чувства от детството, които сгряват сърцето и душата.

Стихотворенията, включени в съдържанието, са пресечна точка на въображение, емоция и тънка сетивност. Променената лична съдба на авторката се вплита както във формата на спомените и тъгата в тях, така и в заобикалящата я реалност, за да пресътвори всичко това като осъзната вътрешната равносметка на спечеленото и изгубеното.

Символите, които поетесата използва, показват, че тя приема Божественото начало у човека като белег на духовност и нравственост, като знак за различаване на доброто от злото, красивото от грозното, любовта от безлюбието, озарението от страданието.

В новата си поетична книга авторката Христина Въчева се завръща към себе си - към родното място и магията на родната Родопа планина с нейните вековни гори и горди върхове, към нейните силни и достойни хора.

„Връщането” авторката разказва приглушено, интимно, споделя с обич и умиление за усмивките, тъгите и радостите им, с които ги дарява непреходната хубост на планината, говори за песните, които достигат небето, за цветовете и тоновете, които галят очите, за тайнствения шепот на горите.

Те са и своеобразни вътрешни диалози, размисли и усещания. Импресивното звучене на повечето от стихотворенията е и определяща черта на стилистиката в този поетичен сборник, заедно с психологическите детайли, пориви и моментни емоционални състояния.

Видно е, че изповяданото е преживяно (в по-далечно и в по-близко време) и пресътворено с пастелната лиричност на изказа, което прави читателя съпричастен.

Трябва да допълня, че поетесата органично е свързана с природата, с нейните чудеса и вълшебства, с обитателите й, които вдъхват на творбите й неповторим живот:

А долу, в зелената прегръдка
на тревата,
се гушеха глухарчета,
запалили фенерчета
и врабчовци, синигери, кълвачи
извиваха триглас в гората.
/„Една разходка”/

Характерно за поетиката на стихосбирката „Гласът на сърцето”, е че в нея авторката постепенно уплътнява душевното си състояние и така - по свой начин, попълва „Личния си дневник”, изпълнен и със страници, пропити с обич и тъга по родното, копнеж, любовни чувства и настроения, упование в Божествената сила и справедливост, неотменима принадлежност към Родопа планина, дарила й незабравими преживявания и усещания:

Животът ме направи
пряма, истинска и светла,
частица от божествена искра наля.
И станах друга, Господи,
душата ми отново заблестя,
усмихнах стареца с подадена ръка
на слабия открехнах силни думи,
любов, по-силна блесна в сърцето ми,
усмивка в устните наля…
/„И слънцето отново засия”/

В тази стихосбирка, поетесата е привързана както към миналото, така и към настоящето, оценява заблудите и проглежданията си, а това подсказва високо творческо съзряване.

По-сгъстеният изказ на стиховете носи все по-точен и плътен рисунък, особено в онези творби, свързани с природните сезони и любовните изповеди:

Обичам да се губя
във очите ти,
в усмивката ти, нежна
и добра,
да преоткривам светлината
на сърцето ти.
Обичам просто да съм жива,
до теб.
/„Отвори ми врата”/

И още редица стихове - тематично разнопосочни, звучат с подобна пастелна оцветеност и чистосърдечна изповедност - „Моята душа”, „Песен за пролетта”, „Любовен триптих”, „Църквичка в полето”, „Орфей ли пее” и други.

Можем да кажем, че „Гласът на сърцето” по самобитен начин продължава патриотичната традиционна лирика, с нейния емоционален зов да помним и почитаме славното ни историческо минало, саможертвата на неговите видни представители, съдбоносните събития, непомръкващата обич към корените на родното.

Съвсем естествено и непринудено затвърждава мястото на твореца като пазител и съзидател на българските духовни ценности, на българската народопсихология, чието начало се корени още в детството.

Авторката Христина Въчева, в повечето случаи, следва традицията, а в отделни творби умело я надгражда. Между най-добрите стихотворения, в този ред на мисли, е и „Прегръщам бабиния свят”:

Защо ли връща ме назад
онази селска пасторална
тишина?
Седим край кръглата синия,
отчупва баба дъхав хляб,
отчупва щастие на залци.
И приказките, споделени
с обич,
сякаш босички крачета, детски,
наоколо пъргаво тичат…
От стомна пръстена вода
отпивам и истинска, и жива,
тя утолява жаждата ми дива,
душата ми със светлина
облива.
/„Прегръщам бабиния свят”/

Новата стихосбирка на поетесата Христина Въчева безспорно е крачка напред в нейното творческо изграждане.

Да й пожелаем успех! Благословена да си, Христина!