НАЙ-ГОЛЯМАТА ОПАСНОСТ ЗА ТЯХ СА ДУМИТЕ

Александър Гочев

„Смърт и неадекваност ни очакват, всеки един от нас. Това е единственото сигурно нещо. Повтаряйте си това всяка сутрин и нещата се подреждат в перспектива. Повечето от това, което смятаме, че има значение, всъщност няма. Едно изключение от това правило е състоянието на държавата. Това има значение. (Тъкър Карлсън; Tucker Carlson)

1. Геополитически хаос и промени

Александър Зиновиев предлага да се замени понятието “капитализъм” с термина “западнизъм”, който да включва, освен класическите икономически черти на капиталистическия строй, новия тип социална организация наложила се по необходимост от  технологическия прогрес. Тази именно социална организация предопределя и лидерството на тези народи в историята на човечеството: държавна организация, финансов сектор, корпоративно управление, икономическа супервласт с йерархическа структура  от водещи и зависими държави. В резултат се създава  машина за социално управление, която няма нищо общо с демокрацията. Става дума за свръхобщество с реализирана една най-тоталитарна власт в историята на човечеството. Това, което се нарича глобализация, е установяването и укрепването на свръхвласт в един еднополярен свят.

Неолиберализмът днес е система осигуряваща глобална власт на банкерите в един еднополярен свят. По простата причина, че днешната пазарна икономика е финансова: всякакви транзакции между два субекта А и Б се реализират чрез финансовия сектор - чрез съгласуване с финансовия сектор, чрез разрешение от страна на финансовия сектор или чрез отказ (прекратяване) на банков кредит. Оттук, кратка и ясна политическа програма: “Финансират се само послушните!”

Всяка система изпада в криза и после рухва неминуемо, ако не друго, то поради една най-фундаментална причина: изчерпване на ресурса на системата. Ресурсът на неолибералната власт е финансов -  неограничено  печатане на пари с цел ограбване на света по банков път, обезпечено от факта, че доларът замества златото като универсална световна валута. В началото на т.нар. Рейгъномика всеки напечатан долар дава възвращаемост от, да кажем, $1.25. С годините, обаче, началната печалбата от 25 цента  започва да намалява до нула, след което всеки напечатан долар вече носи чиста загуба. т.е. ресурсът е окончателно изчерпан за този тип икономика.

Властелините на света (банкерите) започват постепенно да разбират, че техният свят се руши. Започват да се замислят какво да правят - ресурс няма и изход няма, вече не сме властелини, всичко е възможно, даже и най-голямата гадост. Резултатът е паника и чиста психиатрия: трябва нещо да се прави, да се привлече вниманието. Каквото и да е (Михаил Хазин).

Например: “Не яжте пържоли, яжте насекоми!”. И още лозунги от този род! Със  съответните герои за илюстрация. Герои такива, че всеки един да може да си каже: “И аз мога така!”  Друг, до болка познат, много ефективен лозунг е “Спасението на природата  е в зелената енергетика!”; със зелената Грета Тунберг като герой и типичен пример за подражание.

Има един малък проблем, обаче, със зелената енергетика: първо, много по-скъпа е от конвенционалната и, второ, даже ако днес се работи с пълен капацитет,  се произвеждат максимум десетина процента от необходимото на света глобално количество. Поради тази причина в момента се реализира една нова гениална идея - най-брутално се оскъпява класическата енергия така, че зелената да изглежда икономически изгодна и неизбежна алтернатива. Междувременно, докато се осигури необходимото зелено количество енергия, решението е да взимате студен душ. Особено полезен за активиране на кръвообращението и мисленето в правилна зелена насока.

Като  илюстрация за нарастващите проблеми на световните банкери може да послужи последната сесия на Световния Икономически Форум  в Давос на тема “Коопериране в един фрагментиран свят”. Форумът е последното превъплъщение на официалното публично лице на една задкулисна формация (World Deep State), която има една единствена фундаментална цел - управление на Света във всички основни аспекти: икономически, финансови, военни, политически. Форумът включва само най-избрани представители на световния елит (финансов, икономически, политически) като през годините  е имал различни имена: Билдербергски Клуб (1954); Римски Клуб (1968; основател - Дейвид Рокфелер; главен враг - националната държава, спасител - Световно правителство); Тристранна Комисия (1973; основател - Давид Рокфелер; Кризата на демокрацията в САЩ, Европа и Япония; Заключение: излишък на демокрация и, следователно, курс за нейното ограничаване); Европейски Мениджърски Форум (1971; Клаус Шваб, Давос), Световен Икономически Форум (1987; Клаус Шваб, Давос) до днес.

Последният Давоски форум от тази година се характеризира преди всичко с пищна реклама, практически пълна липса на дискусия по икономически проблеми и с по-малък потенциал за влияние, имайки предвид скромния списък на видни представители на Глобалния Запад, изявили желание за участие. От лидерите на G7 се появи само Шолц, отсъстваха Си Дзинпин и Владимир Путин.

Ето някои моменти от речите на някои най-видни представители на форума:

„Нашата задача е да “управляваме бъдещето” (to master the future; съвпада по смисъл с “Властелини на бъдещето”) (Карл Шваб);  “Емисиите на парникови газове не намаляват! Всеки ден 600,000 атомни бомби като тази в Хирошима избухват в Европа.” (Ал Гор); “Това, което правим днес за спасяване на планетата е нещо поразително, направо неземно! … И за спасението ни трябва само едно: Пари, пари…, пари (7 пъти)” (Джон Кери).

А ето и реакции на тези и на подобните по размах изявления на форума в Давос:

Илон Мъск организира допитване: “Трябва ли Световният Икономически Форум да контролира планетата?” Масов отговор: “Разбира се не!” Или гаврата на вестник “Гардиан” да публикува общото мнение на “леви” и “десни”: “Мястото на всички участници в Световния икономически форум е в затвора.”

Може би най-влиятелният ТВ коментатор в САЩ днес, Тъкър Карлсън (FOX News) е направо убийствено саркастичен: „Среща на малоумниците (A meeting of the morons); Форумът има за цел да разрушава икономиката на националните държави; Направете необходимото нито един от тези хора да няма власт над вас по какъвто и да е начин!; Ако видите някой от тях да предлага курабийки на вашето дете в училище - викайте полиция! Те нямат квалификацията.”

За повече информация ви препоръчваме статията на Румен Воденичаров във вестник “Нова Зора” от 7.II. 2023.

По-скрити причини за намаляване на влиянието на форума са свързани с финансово-икономическата криза обхванала Глобалния Запад за копирането на която не се вижда на хоризонта никаква що годе разумна идея (Михаил Хазин). Идея необходима, например, за ревизиране на  катастрофалната политика демонстрирана най-убедително от САЩ и ЕС с главен говорител Европейската комисия - практически само санкции срещу противниците на Световния ред и нищо по-същество. Резултатите са повече от плачевни за икономиката на колективния Запад и особено за ЕС - за компенсация редовно освежавани от всестранната и убийствена “компетентност”, демонстрирана от европейските политически лидери.

Един най-пресен пример от звездата на германския външнополитически небосклон, Аналена Бербок, която на заседание на последната Мюнхенска конференция по безопасността преди дни само (18.II. 2023) заявява колко щастлив щял да бъде светът, ако Путин би решил да си смени курса на 360 градуса. Можем да успокоим нейно превъзходителство външен министър - трябва само малко да почака, съвсем малко. Мине се не мине време и Путин си сменя курса точно на 360 градуса.

Друга индикация за катастрофалното положение на неолибералния глобален ред основан на правила е абсолютната паника по отношение на ефективен контрол на информацията. В днешния век на комуникациите паниката е ежедневна и електронно тотална. Тук-там нещо постоянно се избушва и  потича информация, която абсолютно не е трябвало да потича. Един от многото по-пресни примери: скандалното поведение на Twitter с новия собственик - Илон Мъск.

Алтернативен клан на доминиращия днес неолиберално-финансов е този на индустриалците с ресурс - водещи технологии. Целта е превръщане на останалия свят в колония: пазар за стоки и източник на суровини. Тъй като глобалният свят започна да се пропуква на отделни  зони на влияние, индустриалният клан на англосаксите започна да оформя своя зона, АУКУС (AUKUS; Australia, United Kingdom, United States).

За целта, първо, трябва да се спре изсмукването на “индустриални пари” от страна на финансовия клан (банкерите), за което има едно единствено решение - разрушаване на  световната доларова система. В този аспект трябва да се отбележи най-куриозната и абсолютно неоценимата помощ на самите неолиберали-банкери, блокирйки или конфискувайки доларови авоари както на малки, така и на големи непослушковци.

Второ, налага се саморазправа с главните промишлени конкуренти -  Европейският Съюз и Китай. Русия все още няма инновационна икономика и в момента не е конкурент на АУКУС (може би след около 30 години - Михаил Хазин). Китай е отрязан от иновации, но със съюзниците от Европа не може да се действа така безпардонно. За тях - пълзяща деиндустриализация. С движеща сила оскъпяване на енергетиката като на водещи германски компании им се предлага да се преместят в САЩ (евтина енергия).

Трето, трябва да се избягват катастрофални явления - с един възможен сценарий само като пример: Прибалтика решава да напусне НАТО и да се присъедини към Руската федерация. ЕС не може да си позволи да доплаща скъпа неруска газ за Прибалтика, а ако няма евтина газ от Русия (както е в момента) ще започнат разни неприятности. От своя страна САЩ не са против Прибалтика да купува втечнена газ от Русия - минимизиране на американските разходи за поддръжка на тези територии. Разумно! Освен това се знае, че навремето Русия е купила Прибалтика от Швеция и тази покупка все още не е отменена. Моля, значи, без много шум, без излишни инфекции!

2. Инакомислие - контрол на индивида, тренировка и наказание

Главна цел на тези с Големите пари (както  по линията на банкерите, така и по линията на индустриалците) е тотален контрол  над всичко и особено над хората - неизбежен основен ресурс (работна сила) за всяка стара или нова система. Идеалният случай, от гледна точка на контрол, е следният: управление на социални единици без идентичност, без идентичност по принцип. По простата причина, че идентичността предполага и се реализира със собствена позиция по всеки проблем, различна за всеки индивид т.е. фундаментална пречка за направляване на каквото и да е “стадо” - “овцете” не бива да бягат във всевъзможни посоки.

Още по-краен и специален случай на далечното светло бъдеще е стадо от практически безмозъчни същества със следната илюстрация: “Къщата свети, а вътре няма никой”. Засега това е само т.нар. контрапример - съществата може и да са управляеми, но пък може да не стават за работа. Засега е само теоретичен краен пример, но… нищо не се знае, светлото бъдеще ще покаже. Електронно-фармацевтично-трансхуманното светло бъдеще.

Сега, нещо за критиката като принципно опасна дейност. За яснота при решаването на този проблем е удобно да се въведе понятието “Атомизирано иго”. Това специално иго  изисква условия, в които даден индивид се счита до такава степен уникален и интелектуално защитен, че самото му сравняване с кой и да е друг индивид представлява посегателство на сюблимните му права. Тъй като всяка оценка  по необходимост включва операцията “сравняване” (с някакъв еталон), то е ясно, че за каквито и да било оценки и дума не може да става: “Нарушаване на правата на индивида!”. Оттук следва, че неговата идентиност има следната първа и най-важна  характеристика -  той е преди всичко изключително уязвим от страна на себеподобните, т. е. главната му роля неизбежно е тази на социална жертва (Victim identity). Такива патологично-нарцистични индивиди не подлежат на организация по принцип - всеки е потенциален враг на всеки. Съответно, те са максимално социално уязвими, т.е социално незащитени и, съответно, перфектно управляеми.

Създаване на каквато и да е организация от такива индивиди е невъзможно - осъществяването на рекламираното под път и над път гражданско общество си остава абсолютна химера, да не говорим за нещо повече. Например държава. Физиката предлага доста картинен модел на такава една система - системата на идеалния газ. Отделните частици на такъв газ (например хелиев газ) могат да образуват обединения (клъстери) с време на живот по-кратко от милисекунда, разрушавайки се от удари на съседни частици. Такава система е максимално инертна и е удобна среда за осъществяване на всевъзможни процеси с външни участници.

За контра-пример, да ви припомним абсолютния и перманентен кошмар за тези с Големите пари дори само при споменаване на думата “марксизъм”, рефлекторно свързвана преди всичко с лозунга “Пролетарии от всички страни, съединявайте се!” Мамма миа!

Сега да се спрем на един по-земен, много актуален проблем днес: как практически може се реализира  контрол над проблемни индивиди - индивиди с поведение отклоняващо се от предписаното т.е. от научно най-правилното и единствено допустимо поведение. Абсолютно необходимо условие за достигане на тази цел е на административно-командни позиции да се назначават изключително хора с документирана професионална квалификация в областта на признатата като единствено правилна неолиберална социално-психологическа наука.

Ето и един пример за научно и ненаучно  мислене. Прес-секретарят на Министерството на външните работи на Франция, Анн Клер Лежандр, заявява, че страните от НАТО не воюват с Русия, а доставката на оръжия за Украйна не прави Запада участник в конфликта.

Имайте предвид, че всяка друга интерпретация на израза “участник в конфликта” (например противоположната, че Западът е участник в конфликта) е ненаучна по простата причина, че един прес-секретар на френско министерство не може да си позволи да прави изявления в разрез с единствено най-правилната Западна социално-политическа наука и с разработената съответна най-правилна практика. С една малка забележка взаимствана от Александър Зиновиев за подобни случаи: “.. а какво е теория и какво е практика не може да се докаже нито теоретически, нито практически.”

Сега, не е лошо да се види какво може да очаква всеки, който си позволява мнение различно от научно най-правилното. Едно много важно и сравнително ново понятие за описване общуване между индивиди е т.нар. микроагресия, на практика директно свързана с патологична свърхчувствителност към чуждо мнение. Понятието микроагресия заема ключово място в един строго научен логически алгоритъм, едва ли не бленуван идеал за днешните неолиберални демократи за контрол на т. нар. свобода на словото. Ето и самия алгоритъм за приравняване (=):

Инакомислие = Ненаучно мислене =  Социално вредно мислене = Израз на омраза = Микроагресия = Агресия = Насилие = Тероризъм = Затвор.

Ето и примери от практиката, широко известни,  за крайния резултат от прилагането на този приравнителен алгоритъм:

Всички поддръжници на Тръмп са терористи!

Всички антиваксъри, т.е. противници на  задължителното Ковид ваксиниране, са терористи!

Ето какво може да чуете в тази връзка най-вече от неолибералните медии и в съда: “Ако не следвате каквото ви казва науката, вие сте опасност за обществото! Изпълнявайте точно каквото ви се казва или сте извън закона!” Става дума за високохуманна перфектна дресировка: няма място за критично мислене, всичко е обмислено “научно”, има само две възможности: или точно изпълнение, или престъпление.

В Германия в момента е в нелегалност жена над 70 години за отказ да се ваксинира - издирвана е за да бъде институционализирана като опасна за обществото по причина интелектуална недостатъчност: невъзможност да възприема правилно последните достижения на медицинската наука.

При такава една постановка вкарването в затвора на изроди от рода на тръмписти и антиваксъри, в подходящ момент, си остава най-елементарен и чисто технически юридически проблем. Справка: практика на правораздаване от съдии в САЩ спечели избори с финансова поддръжка от страна на Сорос.

Толкова за т. нар. конституционни свобода на словото и мнението.

За технологични подробности как точно работи такъв един  алгоритъм ви  препоръчваме да се запознаете с изключително богатата и водеща в света практика, разработена в съвременните американски колежи и университети, представена в книгата на мадам Хeдър Мак Доналд, бивш професор в престижния Йейл (Heather Mac Donald, The Diversity Delusion, St. Martin’s Press, New York, 2018). Описанието е най-детайлно, научно и богато на превъзходни примери за подражание и тренировка.

За да няма недоразумения относно това, което ви очаква ще добавим, че като граждани на държава член на ЕС сте уязвими по линията на някои закони, вече в сила, включващи се в споменатия по-горе логически алгоритъм. Става въпрос за  т.нар. език на омразата. Този език все още не е криминализиран в САЩ, но вече има препоръка от най-високо място да се последва примера на ЕС от 2021 година  (Vice president of EU commission, Vera Jourova). Пример: отричането на военни престъпления или на геноцид е криминално престъпление с наказание - затвор за 1 година. За повече подробности как не трябва да си отваряте устата ви отправяме към  документа “The legal and policy framework in the EU”.

https://commission.europa.eu/strategy-and-policy/policies/justice-and-fundamental-rights/combatting-discrimination/racism-and-xenophobia/combating-hate-speech-and-hate-crime_en#the-legal-and-policy-framework-in-the-eu

Едно възможно и напълно безплатно научно допълнение от наша страна в настъпилия век на нано-технологиите се отнася до централното понятие Микроагресия. Еволюцията на това понятие по нашия път към светлото бъдеще се очаква да бъде чисто количествена, за да отговаря на планираната еволюция на индивида към още по-висока свърхчувствителност към чуждо мнение. Съответно, предлагаме новия термин Наноагресия (1000 пъти по-слаба агресия от микроагресията).  С неизбежното участие, разбира се, на бъдещите психо-фарма-нанотехнологии.

За сравнение само, нещо от миналото за същността на реалния живот. Според  Александър Зиновиев, главната социална дейност в живота на човека е “драка” (бой без правила) като спасението на човечеството е единствено в запазване на различията, включително между нациите. В този аспект митологът Джозеф Кампбел превежда пример от реалния и според него нормален живот на човека: Ирландец, приближил се до тълпа биещи се хора, пита: “Това частна афера ли е или всеки може да участва?” Коментарът на Кампбел е следният: това е реалният живот, хвърляш се в него и участваш. Следователно, по координатата на живота, “атомизираният” индивид е полярна противоположност на реалния индивид.

Накрая като частен случай едно крайно приятно следствие за “атомизирани” писатели: Литературните критици са извън закона!

За илюстрация на безвъзвратно отминалото време на бруталната класическа критика привеждаме абсолютно политически некоректната позиция на Бърнард Шоу, самопредставил се като небезпристрастен критик (Bernard Shaw, his Life and Personality, Hesketh Pearson, 1951):

“Критиката не може да даде абсолютно точна и справедлива оценка; в най-добрия случай тя може да представи своята гледна точка и от нея да характеризира човека на изкуството.” Когато е било предложено да се формира клуб на критиците той излага своите принципи отхвърляйки предложението: “Сега, трябва да ви е пределно ясно, че един критик не може да принадлежи към никакви клубове. Той не трябва да познава никого: всички са му врагове и той е враг на всички. Хората изравят от моите критики някакви доказателства за лични пристрастия, третирайки ги като престъпление от моя страна, без да си дават сметка, че критика без лично отношение изобщо не си струва усилията да се чете. Един простосмъртен става критик само ако с душа и сърце възприема както доброто, така и лошото изкуство. Ако човекът на изкуството счита, че моето охулване е демонстрация на лична неприязън към него, то той е напълно прав: когато хората не дават най-доброто от себе си и когато даже и нещо малко не могат да направят добре, то аз ги мразя, ненавиждам и презирам, готов съм да ги разкъсам на части и да разхвърлям това говеждо по сцената… И обратно, истинските майстори ме изпълват с най-гореща благодарност, която аз изразявам в моите писания без ни най-малко да се интересувам от тези снобски плашила: справедливост, безпристрастие и прочие прелести. Когато критикът работи и тържествува в мене, не може да става дума за лично пристрастие: това е страст, страст за художествено съвършенство - за най-благородна красота на звук, картина, действие - която бушува в мене. Младите хора на изкуството трябва добре  да се поогледат и да не обръщат внимание на идиоти, които твърдят, че критиката трябва да е свободна от лични симпатии. Повтарям, истинският критик е човек, който става ваш персонален враг, провокиран от вашето лошо изпълнение, и който е готов да ви прости всичко при добро такова.”

Следващият и по-висш етап по пътя към трансхуманизма е преразглеждане на принципа, че отделната личност е физиологично неприкосновена. Този принцип се отхвърля като сериозна пречка по пътя към новото светло бъдеще. Нашите надежди са изцяло  в ръцете на медико-фармацевтичните наночип магьосници, чийто най-хуманен подход бе успешно демонстриран по времена Ковид пандемията. Имайте предвид, че ако не друго, то едно най-богато финансиране е отдавна вече осигурено.

Ето нещо и за контрол над индивида по Зелената координата. Става дума за контрол върху вашата персоналната “емисия” на въглероден двуокис (СО2). Последното е еквивалентно на контрол на вашата лична дейност, за която, на първо място, е необходима енергия. Количеството разрешена за ползване  лична енергия се измерва в единици СО2 и ви се  отпуска “отгоре”: за ежедневната ви порция храна, за  температурата на вашето жилище, за транспорт (свобода на придвижването), за големината на вашето семейство… Единиците СО2 имат най-хуманна зелена идеологическа натовареност - определят минимума на вашите задължителни всекидневни лични усилия за спасяването на планетата Земя от себе си.

3. Информационна война: Електронната цензура - най-ефективната цензура

Нещо за най-прогресивните черно-бели медии на неолибералната демокрация. Прилагателното “черно-бели” пояснява работния принцип за отразяване на  реалността: бялото се представя като черно, а черното - като бяло. Нюанси не се допускат. Нюанси са позволени само за Зелените, които коленопреклонно следват правилата, но имат право да представят получените черно-бели резултати на зелен  фон.

Например, споменатият по-горе ТВ коментатор, Тъкър Карлсън, определя съвременния език като “обърнат надолу с главата” (inverted), пояснявайки: “Голяма част от това, което ви казват е точно обратното на това, което твърдят”. (за справка виж цитата за мнението му за форума в Давос).  В книгата си “Продължителното свличане” (The Long Slide) пише следното: „Днес политиката е всичко!… Цензурата е правило в популярните медии. Журналистиката е тотално корумпирана. Същото гниене вече е обхванало и  книгоиздаването.” Останало е в миналото следното мнение на баща му: “Истината е защита. Това е Америка, позволено ти е да бъдеш честен!”

Има един израз, “Коварство на Природата”, който може да се изтълкува и като обобщение на закона на Нютон за действието и противодействието. По отношение на споменатата черно-бяла журналистическа процедура може да се каже, че тя все още предоставя известни възможности за нормалните (в класическия смисъл) медии, доколкото са останали, да трансформират верноподаническите черно-бели образи на реалния свят в първоначалния им пъстро-незаконен вид. Става дума за класическа цивилизационна медийна активност, която и днес все още съществува тук-там, но има вече локален, клубен формат. Примери за изключения са архипротивниците на неолиберализма - FOX news и Russia Today (RT).

Подобно, днешните платформи от рода на Ютюб и Фейсбук, използвани да ви манипулират, цензурират и профилират, могат да осъмнат някой ден реализирайки, че хората започват да напускат електронния им концлагер, за да общуват на живо или печатно, откривайки наново, че има и друг живот освен този на екрана на айфона и лаптопа.

Феноменът “Коварство на Природата” е известен на тези с големите пари така, че вече  се работи усилено за контролирането му. Засега много перспективна изглежда идеята да се въведе т.нар. цифрова валута. Не става дума за известната ви криптовалута. Последната не е удобна, защото е “секретна”, криптографирана (чрез блокчейн технология)  т.е. невъзможно или много много трудно може да се контролира, колко пари имате, на кого и колко плащате.

Цифровата валута е много по-удобна - предлага възможност за пълен контрол с едно само натискане на копчето. Няма книжни пари: има цифров лев, цифрово евро, цифров долар. Въвеждането им, обаче, е свързано е очевидни потенциални социални неприятности поради една очевидна причина: социумът става нервен, не знае кога могат да му натиснат “финансовото копче”.

Ето защо тактически е много изгодно да се предизвика сериозна икономическа криза, в резултат на която много хора могат да останат на улицата без работа и без препитание. Един най-ефективен хуманен начин да се помогне на пострадалите е да им се отвори влог, работещ електронно с цифрова валута, даващ възможност да се купуват само стоки от първа необходимост. Човешкото отношение преди всичко!

За предизвикването на икономическа криза има изпитана технология. Вдига се лихвата, при която банките получават валута от Централната банка (в САЩ това е Ферералният резерв, Federal Reserve, FED, който сега печата книжните долари). Банките от своя страна повишават лихвите на заемите, които отпускат, автоматично увеличавайки лихвите на вече взетите от клиентите заеми. Клиентите производители са принудени да увеличават цените на продавани от тях стоки, за да си покрият поне разходите. Последното води до загуба на купувачи и намалени приходи т.е. затруднява плащането на получения за производство банков заем. Типичен резултат е предприятието да обяви банкрут, за да не изплаща задълженията си към банката. Работниците от тези предприятия остават на улицата с нужда за социално подпомагане. При по-масов банкрут на предприятия самата банка, която ги финансира, остава без достатъчно приходи, не може да плаща обещаните дивиденти  и също обявява банкрут, изсипвайки нови безработни на улицата.

Федералният резерв на САЩ напоследък равномерно повишава лихвите с перспектива да продължава с обещанието да въведе цифров долар. Допълнителен интерес за Запада представлява китайския опит с цифров юан, особено що се отнася до трениране на социални групи да работят с такъв юан. В дадена група има стратифициране на отличници, средни и непослушни, като на последните могат да им “натиснат копчето” за отрезвяване. Критериите за това кой е послушен и кой не, се определят от този, който натиска копчето. Краткото название на тази изключително прогресивна система на светлото бъдеще е “Цифров концлагер”. Кратко и безкрайно ясно.  (За повече подробности - Валентин Катасонов, бивш завеждащ катедрата по международно финансиране на МГИМО).

Причината горната информация да се счита за съществено важна е следната: залогът е прекалено голям - става дума, ни повече ни по-малко, за вашия живот. Всеки момент. Оттук  и отговорът на въпроса “За кого бие камбаната?”. Камбаната бие за вас! Отдавна!

4. Война срещу националната държава

Ето някои ретроградни мисли, които се очаква да бъдат изхвърлени на бунището на историята:

Условие за съществуване на нормална държава: историята, науката, културата, изкуството, образованието не могат да се разглеждат като комерсиални дейности.

Държавата не е социална организация за печалба. Ако тя е ориентирана главно за печалба, то неминуемо се реализира политическа и чиновническа корупция с приход пропорционален на печалбата. Ако държавата е социална, политици и чиновници получават фиксирани заплати при фиксиран бюджет.

Културната война има за цел  да реализира локална културна революция. Последната се свежда до преформатиране на интелектуалния елит на дадена нация. Крайната цел е ликвидиране на смъртния враг на неолибералния финансов капитал, националната държава, чиито локални закони са пречка за ефективната му планетарно-глобална печалбарска дейност. Става въпрос за по-бавна, по-тиха и по-безкръвна революция от т. нар. цветни революции, на порядък по-ефективна и изключително евтина. Необходимо условие за нейната реализация е наличие на продажен национален интелектуален елит със заплата, например, от 30 соросоидни сребърника. Без такъв един елит задачата е нерешима. Още, такъв елит не може да се вземе назаем, по необходимост той се създава локално.

Ще кажете, от малко вече архаична гледна точка, че става дума чисто и просто за едно национално предателство. И сте напълно прави. Нещо повече, това е квинтесенция на национално предателство.

Пита се къде е нашата държава в тази картинка. А отговорът е, че държава вече  няма. По простата причина, че без образование и без национална култура няма държава. Защото целта на националното образованието е да създаде гражданин - личност, която, при необходимост, може да възпроизведе цивилизацията  към която тази личност принадлежи. Гражданинът в този смисъл трябва да е наясно с главните цивилизационни теми и проблеми, с развитието на науката, с най-важните национални и световни художествени произведения.

По гражданския въпрос не е лошо да се запознаем с постиженията на водещия Запад с флагман САЩ. Ще приведем само заглавието на последна книга от много известен  американски писател, Виктор Дейвид Хансън, специалист по военна история към Станфордския университет и професор в областта на класиката в Калифорнийския университет: “Умиращият гражданин - как елита на прогресистите, трибализмът и глобализацията  разрушават американската идея” (Victor David Hanson, The Dying Citizen;  How Progressive Elites, Tribalism, and Globalization are Destroying the Idea of America; Basic Books, New York, 2021).

А ето и стандартното заключение в духа на Сорос: Няма нужда от български гражданин! Има нужда от гражданин на света!

След приблизително 30-годишно неолиберално преформатиране на образование и култура политическите резултати са налице и не само у нас. За пример могат да ни послужат представителите на Европейския политически елит. Според Яков Кедми  “преди 50 години нямаше да ги допуснат на прага - неграмотни, безнравствени, алчни, корумпирани, без съвест, без чест, без вяра, без вяра в каквото и да е.”

Демократична България в момента може да послужи за идеален пример на страна с противонационално управление, т.е. управление без каквато и да е визия за бъдещето на това, което се управлява -  идеал от гледна точка на световния управляващ елит. Оказва се, че  България може да служи като световен пример за едва ли не уникално демократично управление: демонстрира се на практика как една непрезидентска република може да се превърне безболезнено във формално президентска република, управлявана само от временни правителства, всяко назначавано от президента за няколкомесечен срок и неспособно да реализира каквото и да е от стратегическо значение за нацията.

Главното задължение на президента е навреме да раздава мандати за съставяне на поредното временно правителство, което със сигурност ще бъде бламирано от поредната група нови народни избраници, представители на флуктуиращи и по име, и по състав партии, с главна дейност - перманентни  политически пазарлъци. Още, той е принуден да надява всеки пореден път някаква полуусмихната и всеки път малко различна маска  на политическото лице на държавата с оглед запазване някакси   лицето на нацията.

Народът? Народът, свикнал открай време да се оправя сам, както намери за добре (още от т. нар. Тошово време по формулата: “харчи 400 при заплата 200″), показва, че много скоро може да започне да гласува само срещу заплащане за пусната бюлетина.

Накратко, България днес, все още кандидат-член на Колективния Запад, е нагледен пример за това как демокрацията може да бъде фундаментална пречка, в пълно съгласие със заключението на Тристранната Комисия (от 1973), предтечата на днешния Давоски Световен Икономически Форум. Причината е, че съществуват прекалено много различни, често противоречиви мнения, които не могат едновременно да се формализират от какъвто и да е управленчески апарат по принцип. Даже реализацията на част от тях за фиксиран период предизвикват най-формални неизбежни бюрократични търкания и даже противоречия.

Допълнително, за големите постижения на България през последните 30 години, успяла да се свлече до индустриалното си ниво през 1939 година, можете да се информирате от публикациите и интервютата на социолога проф. Иво Христов.

Ето защо се налага да се работи революционно за реализиране на светлото бъдеще, засега все още неолиберално. Например, имплантира ви се персонален чип в мозъка, който следи вашето физиологично здраве и поддържа връзка с дигиталната  персонализирана информация за вашите интелектуални и емоционални предпочитания. Получавате автоматично само каквото искате, като обемът на получаваното се контролира най-оптимално за добруването на себеподобните ви в целия свят. Програмите за управлението на чипизираното народонаселение се разработват и усъвършенстват от Глобалния Интелект съгласно последните достижения на Науката. От тази по-добра демокрация - здраве му кажи. И да не забравим добрата новина: “Никакви избори повече!”

Допълнителни предимства се предвиждат и по линията на цифровата валута: липса на цензура - инакомислието се наказва автоматично с понижаване в ранг потребление; безболезнена вирусна карантина - полагащата ви се цифрова валута важи само за постоянни жители на даден  район и само в този даден район; периодично ваксиниране по график (ако държите да се храните, например); ако финансовото ви въображение е затруднено в тези или други насоки, веднага можете да се консултирате в коя да е банка относно непредвидени цифрови инфекции от произволен вид.

Тъй като представеното по-горе идеално революционно решение се отнася за малко по-далечното бъдеще, трябва да ви успокоим, че работата по преформатиране на интелектуалния национален елит продължава с пълна пара. По-специално, образованието върви най-успешно по соросоидната координата. Обнадеждаващи резултати се съобщават от самото Министерство на образованието за нарастване на функционалната неграмотност на ученици и студенти. За ромското гражданство се знае, че старите роми могат да четат и пишат, тези на средна възраст могат само да четат, а най-младите - нито едното, нито другото. Още, идеята за ограмотителни курсове за току-що приети студенти се очаква да получи най-широко разпространение.

Трябва да се отбележи, че най-голям напредък има в областта на хуманитарните дисциплини в унисон със супер-изключителните постижения на колежите и университетите в Съединените щати като флагман на Колективния Запад.

За съжаление, на това място трябва да се отбележи един феномен от категорията  на споменатото по-горе “Коварство на природата”. Става дума за т.нар. “Чувство за правдата”. Не за самата правда, която може най-научно да бъде формулирана според одобрените канони, а за това най-дифузно, плъзгаво и коварно нещо отбелязано от Лермонтов (все още руснак, не украинец). Просто ръцете ти се отпускат от отчаяние, когато след като си поднесъл на гражданските маси самата правда, перфектно формулирана и подкрепена с най-подбрани факти, виждаш в присвитите им очи мълчаливата присъда: “Добре лъготиш!”  По формулата: “Пресметнах, че печеля всичко, почувствах, че губя всичко.” Коварство най-чиста проба! И не може да се обясни! Както е казано, може да се обяснява само на хора, на които няма нужда да се обяснява.

Все пак има надежда - генетиката! Да се намери гена на Чувството за правда и… готово.

Трябва да отбележим, че засега инженерни науки, химия, физика и математика са донякъде пощадени, главно защото нямат национален характер. Например, българската математика, доколкото я има, съвпада със съответната част на световната математика. Една от главните причини може да се види на най-елементарен пример - страхът да не те удари електрически ток има най-чист интернационален характер. По подобни очевидни причини т. нар. точни науки са от веки веков “интернационализирани”.

За щастие на неолибералните идеолози и тук има място за атака по линията на т.нар. инклузивност  т.е. всички заедно, т.е. и най-добрите математици, и тези, които много искат да се водят математици, но някакси хич не им се удава, трябва да вървят заедно напред, инклузивно, в крак. Естествено, със скоростта на най-бавния. И във всички точни науки, и без изключения. При това положение можем само да се надяваме, че в инклузивната група, която отговаря, например, за дадени електрически бушони, ще има  поне един, който знае какво трябва да прави. Особено ако бушоните са, да кажем, главните бушони на атомна електроцентрала.

Все пак, не трябва да се унива! Светлото бъдеще на трансхумнизма е пред нас! Живеем във века на био-нано-технологиите, надежди има. Е, може и да не може засега да се преоборим, например,  с гена на Чувството за правда, но пък все някаква временна ваксина, със съответните бустери за особено  правдочувствителните, ще може да се изнамери, няма съмнение.

А и за атомната централа няма какво толкова да се тревожим. Ще бъде заменена от зелена електроцентрала, която работи, както се знае, с много по-слаб зелен ток. Страшно няма! А ако междувременно има някои така, малко атомно пострадали, ще се поизлекуват и пак може да отидат да поправят бушони! И, разбира се, инклузивно!

Дерзайте!