ХАДЖИ АСАН
Хаджи Асан беше като всички люде. С него си носеше и кусурите и адамлъка, заради който хората вкупом го почитаха и думата му тежеше повече от воденичен камък. Затуй по време на робията, а и след нея го избираха да държи юздите на селските дела.
Добродушен по нрав, друговерецът тъй теглеше на кантара си, че нито веднъж не наказа друг освен виновния, без много-много да гледа дали е християнин или мюсюлманин. Петстотин години да дириш ей такъв като него, няма да го намериш…
Да си кажем правичката, не само в Орехово, а и навсякъде из планината, иноверците не бяха истински анадолци, а потурчени християни. И въпреки че още от памтивека местните им викаха турци, те не знаеха нито езика, нито песните им.
Хаджи Асан стана мухтарин през 1875-а и тъй си гледаше работата, че все му намираше колая, каквото и да станеше в селото.
Една лятна вечер подир икиндия, когато мракът бе завладял селските сокаци и мегдани, у тях дойдоха двама овчари, единият от които мюсюлманин, да му се оплачат, че непознати апаши са откраднали селския билюк овце и са го подкарали надолу към Пловдив да го продават…
- Далече няма да стигнат! - рече хаджи Асан и веднага въоръжи пет-шест човека и още същата вечер тръгна с тях подир крадците.
И както каза мухтаринът, тъй се и случи. Още на разсъмване настигнаха разбойниците в м. Крива ряка, Ситовско землище. Бяха кондисали овцете в някаква седловина, а те тримата спяха встрани от тях, завити с един ямурлук. Додето бяха още сънливи, без и пушка да пукне, хванаха обирджиите и хаджи Асан нареди да им ударят по петдесет тояги, сетне като се увериха, че всички овце са налице, ги натири към Пловдив и викна подире им:
- Дойдете ли втори път, снагите ви ще изгният тука! - закани им се той, подир което пукна с пищова си във въздуха и апашите се юрнаха да бягат, решили, че стреля по тях…
Друг път през селото минаха трима аскери и като се чудеха кого да притеснят, спряха конете пред една къща, а онбашията им рече:
- Ей в тая да бъде! - сетне потропа с мандалото на голямата порта.
Не след дълго от къщата излезе сайбията Динко Янков, който вдигна резето и още като ги видя, разбра, че ще бере ядове, въпреки това попита:
- С какво мога да помогна, агалар?
- Гяур, посрещай гости - рече главатарят им и го избута с коня си, а другите мълчаливо го последваха.
Когато вътре се кръстосаха на софрата, свалиха пушките си и онзи пак нареди:
- Опечи две кокошки и намери хубаво вино - подир което доволно потри ръце.
- Вино нямам, но кокошки ще намеря - отвърна сиромахът и тръгна към двора, ала още не бе излязъл от стаята и аскерите взеха да поглеждат към невестата му с лоши очи, а башията подхвърли на турски, че ще я оставят за после, затуй сайбията добави: - Додето аз коля, да проводя булката да вземе хубаво вино от един комшия, а?
- Да върви! - великодушно разреши онбашията.
Щом двамата излязоха отвънка, Динко веднага й рече:
- Бягай бързо при мухтарина да му кажеш какви люде ни налетяха - с когото ги делеше един комшулук.
Когато разбра какви неканени гости ги тормозят, хаджи Асан грабна една дряновица, влезе в двора на Динко и като го видя запретнал ръкави, му рече:
- Остави кокошките, а вземи да им развържеш конете и ги напъди из селото - сетне влезе в стаята и развъртя дебелата гьостерица и додето ги млатеше по гърбините, викаше: - Мислехте си, че Орехово е село без кучета, а? Чапкъни с чапкъните!
Низамите тъй се шашардисаха, че побягнаха без да се сетят да вземат пушките, а насетне барем сахат диреха конете си из селските сокаци…
Може и да не вярваш, но по време на Априлския бозгунлук, когато турците издирваха под дърво и камък разни комити, мухтаринът ги криеше в собствената си къща, а като минеше заплахата, ги пускаше да си идат по живо по здраво…
Да, но един майски ден трийсетина тъмрашлии, въоръжени до зъби, тръгнаха към Орехово да го палят, задето уж имало люде, които участвали в бозгунлука. И сигурно щяха го изгорят до основи, ако един от братята на Ахмед ага, който водил злосторниците, не проявил малко разум. Когато наближили ореховския параклис „Св. Петка”, той спрял подпалвачите и пратил хабер на първенците на селото да дойдат за преговори. Дали не са проговорили българските му корени само Бог знае…
Когато хаджи Асан, старейшината Иван Терзиев и Салим кехая - най-едрия чифчия в Орехово - дошли, той им рекъл:
- Ако откупите селото, няма да го паля. Имате сахат време да решите…
Тримата се върнали тичешком, събрали хората пред джамията и мухтаринът им казал:
- Познавам Смаил ага и знам, че не си поплюва, затуй няма време за губене, ами по-заможните да дадем жълтици, а другите - кой каквото има. Какво ще кажете, а?
Всички се съгласили и още не изминал и сахат, към „Св. Петка” потеглили керван мулета, натоварени със злато, шаяци, кожи, мед, масло, сирене, кашкавал, сирене, саздърма. Така Орехово бе спасено от палеж и клане…
Веднъж в селото пристигна павелският главорез Емин ага - дясна ръка на Тъмрашлията в Ропката - за който съм ти разправял не един и два пъти. И без да се обади на селския управник, тръгна направо към нивата на Петко Черпоков в „Равнища”, който тъкмо вършееше ръжта. Щом стигна до имота на тукашния дюкянджия, без въобще да го пита и разпитва, накара гавазите да правят бесилка на един орех близо до хармана. Когато разбра за какво е дошъл злодеят, жена му се разпищя, а след нея писнаха и петте им деца.
- Чакайтееее! - изненадващо откъм селото се чу викът на хаджи Асан, който се беше разбързал колкото сили има към тях.
Когато наближи, първом поздрави павелския ага, сетне му стори темане.
- Какво става, Емин ага? Каква е тая бесилка - попита запъхтян той.
- Ще беся душманин на султана - спокойно рече онзи, сетне добави: - В дюкяна сбирал комити и други люде, на които им се щяло да катурнат царщината…
- По-добре обеси мене, Емин ага - прекъсна го ореховският мухтарин, подир което побърза да каже. - Гяурът няма вина, наклеветен е от другия дюкянджия, щото мющерията му е много повече от неговата. И да знаеш, в Орехово няма размирници.
И додето казваше всичко туй, извади от кесията си една жълтица и му я подаде.
- На, вземи, за главоболието.
Очите на агата алчно заблестяха, когато парата се озова в ръката му, подхвърли я веднъж-дваж, за да й се порадва, после доволен я прибра.
- Щом казваш, че е тъй, няма какво да умуваме - бесене няма да има! - каза накрая агата, подир което притури: - Тръгнал съм при Ахмед ага, та рекох пътьом да накажа и душманина, ама…
- Сполай ти, Емин ага! - благодари ореховският първенец и му стори ниско темане, а онзи се покачи на коня, махна му с ръка и тръгна към Тъмраш, последван от гавазите си.
А мухтаринът - недoчакал Петковата невеста да му целуне ръка - заслиза надолу към селото да види другия дюкянджия, който бе наклеветил българина…
Ей такъв бе хаджи Асан, закрилник на правдата. И на раята…
