Мануел Франсиско Рейна

превод: Ботьо Буков

ПОДНЕСЕНО СТУДЕНО

Дойде време да ми поднесеш уважението си.
Разказа ми как животът ти сега е катастрофа
и че береш плодовете на злото, което ти ми стори
с рани, по седем умножени седем пъти.
Поднесе ми главата си на сребърен поднос,
без да знаеш вече кой бе ти; неясно име;
като некролог на неизвестен смъртник,
като един безжизнен спомен в паметта.
Лице на отмъщение, което никого не утешава.
Може би това е справедливостта, поднесена студена.

НАДМЕННОСТ

Скрит в тебе си, подобно червей,
с измитото сърце от раболепие,
ти криеш своя пръв сред грехове грях -
темел, на който злото вдига къща.
Хипертрофия на Аза, болно его, което търси
аплодисменти от банални непознати,
пиедесталът незает, на който да си обожаван.
Не проумя ли, че без криле, височината
ти дава пълна сигурност за падане.

СМИРЕНИЕ

„Смирението е живот в истината”
Санта Тереза де Хесус

Не се хваля с онова, което зная.
Имам още много да науча, а животът ме притиска
да продължа да култивирам мисълта,
с онази мъничка закваска, другите с която
преди мен са пекли хляба на нашия език
и осолили в бреговете на други океани,
преповтаряйки го като прошепната храна.
В истината на думите живея аз,
люлея се във въздуха като водно конче
и знам, че сричките не ми принадлежат,
че аз съм само арфата, която те използват.

ЛЕЧЕНИЕ

Изливам си сърцето в стихове,
сякаш следвам стриктно изцеление -
да изхвърля влятата отрова
от прегръдка древна на влечуго.
Паметта предписва да не се забравя -
като дете, което помни болка от иглата,
опърлената си муцуна едно наивно куче,
и тъпия кинжал между ребрата.
Не сме еднакви и това е вярно.
Изкривиш ли истината, се загубваш в нея.
Помня всеки жест и всяка дума.
И не забавям крачката в живота си,
с надежда за печалба от лъжите си, ала
почакай: никой не си тръгва, без да си плати дължимото,
рано или късно дълговете си ще погасиш.

СРЕБЪРЕН ПОДНОС

Времето е сребърен поднос, на който се сервират
отговорите ни; оракул без лице е,
повдигащ нашите въпроси. Интимен нож,
с които се отрязва бремето на мъртва болка.
Безжизнена глава на нашия противник,
целувка по безкръвните му вече устни.
Внимавай да не те докопа издъхналата му целувка,
защото мъртвото е склонно с душите да се храни.
които са ранени в своя полет,
както паяк сграбчва заблудени пеперуди.
Ти само виж как пред теб минава подносът от сребро
ала не спирай пред победната му външност,
тъй както и ледът не тържествува в цветето, което осланява,
нито после в пъпка на дърво, която той надвива.
И знай, че отмъщението е хазартно
ако животът ти го предостави, и затова е то студено,
и не е нужно да тръгнеш да го търсиш, остави го да се случи,
безразлично и далечно да е пред очите ти
като нещо, което не те засяга,
като някой, който раната ти не изплаща.