НАРЦИСИ
превод: Росица Станева
В полето, родното, вървях
със облак във небето чисто
и изведнъж пред мен съзрях
тълпа от нарциси златисти -
извираха те от земята,
тацуваха със вятъра.
Като звезди в Млечния път
блестяха те с цвета си жълт,
до езерото да цъфтят
решили да се движат в такт,
главиците им аз видях,
повторени в синя вода .
И приближих. Една вълна
ги блъсна с весел смях,
донесе щастие денят -
в компания прекрасна бях.
Опъна щастието лък
и подари ми този кръг.
И уморен от суета,
припомня ли си този ден -
тогава златните цветя
отново пак са с мен.
Сърцето ми с вълна - сребро,
танцува покрай езеро.
