Алфред Тенисън

превод: Росица Станева

Бий, бий, бий,
о, море, по камъни сиви,
ще мога ли да произнеса накрай
мислите горчиви.

Синът на рибаря е щастлив -
със сестра си звънливо се смеят,
до залива доплува матрос,
в лодката си пее.

Кораби влизат тържествено
в пристанището под хълма,
но аз със болка и гласове
в мен осъмвам.

Бий, бий, море, бий,
докато скалите разцепиш,
радостта на мъртвите може би
не се побира в шепи.