Иванка Павлова

НОЩ

Тази нощ дали е някога била,
или е сънувана,
или измислена?
Плакаха ли тъмните стъкла?
Бяхме ли тогава
истински?
Помня меките ухаещи коси,
на телата
бялата жарава,
нежността, която възкреси
думи ароматни
и забравени.
Помня двете ти почиващи ръце,
стръмните пътеки
опознали.
Помня своето добро лице,
на гърдите ти
гнездо направило.
Тази нощ дали е някога била,
в приказка ли стара
е родена?…

Утрото през мътните стъкла
не позна лицата отчуждени.

УСМИВКИ

Усмивки -
когато тръстиките на телата ви
се огъват под аромата
на моето присъствие.
Усмивки -
когато ми поднасяте
от магазина на душата си
подбрани чужди плодове.
Усмивки -
когато в пещерата на ръката си
уплашената ми ръка затваряте.
Подир това
върху екрана на представите,
озъртайки се, преминават кадрите
на истината във сърцата ви.

НАСТРОЕНИЕ

Върху лицето ти е спало лятото
и мекият нектарен дъх на праскова
от него ме облъхва леко.
Ти на какво послание си пратеник?
Какви забрани днес, на гордостта подвластен,
в мъгла от думи цял се те облекли?

А аз с ръце прохладни бих вървяла
на твоята усмивка по загара тъмен.
Бих запечатала устата ти.
Стрелките на часовника бих спряла,
дордето в тебе бавно се разсъмне
от тихите олтари на телата ни.

Усети ли мига на звънък пчелен полет?
Полепна мед по моето сърце от тебе.
И ако беше цвят - сам чашка би разтворил.
Зелен е вятърът. В кръвта витае пролет
и нежността ни мъчи с трудни ребуси.
От себе си ли се боиш, та все говориш?

КОТКАТА

Задраска по вратата, предявявайки
правата си над нежността ти.
В онези дълги вечери, когато
в съблечените клони на дърветата
се е полюшвала измръзнала луната,
гальовно си заравял пръсти
в златистата ? топла козина.
Премина древна тръпка по кръвта ?.
Когато ? отвори, тя се стрелна
към коленете ти в очакване,
но твоите ръце държаха моите.
Две жълти цепки с укор ме прерязаха.
С упорство, с отчаяние, с омраза
тя се опита да се вкопчи в тебе,
но ти враждебно я отхвърли
и не видя: безшумно с нея
и аз напуснах твоя дом.

* * *

Морето е зелено като поглед,
от който няма да избягам.
Притегля ме с прохладна ласка
към съдбоносното си дъно
и меките ми стъпки тънат
в капризен пясъчен килим.

От арфата на мойто тяло
водата бавно зазвучава.
Отплават покрай мене риби
в сребристо светещо мълчание.
В косите си корал забождам,
безплътна като аромат.

Очите ти ме теглят като дъно.
Зелените му водорасли
приспивна люлка са изплели,
която ще ме залюлее
и в зъберите на скалите
ще се разбие моят сън.

Морето е зелено като поглед,
от който няма да се върна.
В нетраен миг ще ме усетиш:
въздишка бяла в полуздрача,
ръце, които не докосват,
и вик, в мълчание замрял.

ТОГАВА

Ще бъда като ядка крехка
на дрехите без меката защита.
И ще пристъпя със притворени очи,
за да заключа вечността на този миг.
Ще сложа длани на гърдите ти.
Ще заструи от двете ми ръце
такава изворова нежност,
събирана по капка дълго
през късните еднакви вечери,
през будните беззвездни нощи.
Ще ти разказват тихо пръстите
и ласкаво ще направляват
на думите седефените ладии
край рифовете на страданието,
за да не звънне ненадейно счупване
на нещо крехко вътре в мен.

ОБРЕЧЕНОСТ

Чувство,
колкото живота
на едно откъснато цвете
в изящната шия
на модната ваза.
Напразно
подменят водата.
Стъблото се гъне.
Загубва цветът
аромата си.
Мълчим.
Какво да си кажем?
Ти си моята ваза.
Аз - откъснато цвете.
Напразно
обгръщаш с ръце
раменете ми.
Душата ми - няма.
Докосване - без магия.
Все още сме двама,
но вече не ние.

НЕПРОИЗНЕСЕНА МОЛИТВА

Обичай ме. За да откриеш, че съм хубава,
да заструи гласът ми водопадно,
да бъда в зноя северна прохлада,
в студа огнище, броня срещу удар.
Обичай ме. За да те заболят нозете
от остриетата, по моя път поникнали,
с прегръдката ти-обръч да привикна,
небето ти да осветя като комета;
да звънна като първородна музика
и с багрите си да те омагьосам,
до твоята сърцевина да се докосна
и да пробудя спящите ти музи.
Обичай ме. Не като другите. Различно.
Без юношеска пламенност и жадност,
без упоение, без обожание,
без мъжката предзалезна трагичност.
Обичай ме спокойно като вятъра,
дошъл да оплоди цвета дървесен,
като ръка, изтръгваща от арфа песен,
като косач, отключил всички аромати.
Душата ми ще засияе ореолно
и приказните си страни ще ти покаже.
Обичай ме, когато ме отричаш даже…
А аз ще те измисля - бог, пред който да се моля.

СТРАХ ОТ ИТАКА

Боса ходя по жарава.
Ах, каквото ще да става.
Век заклинах боговете:
“С огън жив ме опалете!”.
Аз пътувам към Итака,
но какво ли там ме чака?
Длани мои, празни длани,
сълзи мои премълчани,
спрете ме. Ако прекрача,
ще засветя - факла в здрача,
ще избухна като сприя,
в звезден прах ще се извия
и нагорещена, бяла,
многоцветно засияла,
тъмнината ще оттласна
и тогава ще угасна.
Боса ходя по жарава.
Ах, каквото ще да става.
Думите ми са пияни.
Страх ме е от нови рани.
Погледи - ками опасни,
после студ в очи безстрастни.
Ще размятат зли езици
над душата ми камшици.

Боса ходя по жарава.
Ах, каквото ще да става…

НО…

Когато обичам, обичам изцяло,
дори ако ти си с прегърбено тяло.
Косата ти нека е севернобяла,
в очите ти зимна печал да е спряла,
прорязала с котва дълбоко сърцето.
Аз пак ще те следвам нататък, където
мечтата е спуснала своите люлки
и жалби изплакват незрими цигулки.
Ще бъдат ръцете ми ладии бели
за твоите грижи, съня ти отнели.
Аз всякога всякакъв бих те приела:
била ли съм плаха, за теб ще съм смела,
била ли съм въглен, огнище ще стана,
а в роза ще пламна, била ли съм рана.
Но аз се страхувам от мисли нечути,
от знойните стъпки на млади кошути,
от здрача седефен на болки предишни,
от ласки без огън, от думи излишни.

Боя се… В душата ми всяко начало
е в нещо отминало вече умряло.

МЕЧТА С УХАНИЕ НА ЦВЕТЕ

Намерих ли те? Или те измислих?
И кой си ти? Като кристална чаша
с душата си те пълня, без да зная
ще звъннеш ли от моето докосване.
Усещам твоето присъствие
по сепването на сърцето,
по нежното потръпване на устните.
Къде си в тоя час? С кого?
Като въздишка нереален,
ти най-дълбоките ми пластове
разместваш и оттам избликват
неподозирани и щедри извори.
Не искам нищо да се промени:
звукът на думите ти ще пропъди
врабчето на плашливото ми чувство
от клончето изящно на мечтата.

Не искам нищо да се промени.