АЗ НИЩО НЕ ЧАКАМ…
***
Аз нищо не чакам. Получих безброй
полезни уроци и умни съвети.
Но в циркове смешни не станах герой
и автор не бях на изящни куплети.
Бях пряма, на никого съдник не бях,
но мен се опитваха да ме осъдят
разни персони, потънали в грях,
смешни и преходни, грънци без дъно.
Беше страдание, но премина и то…
Най-верните днес назовавам по име.
Сякаш, че всичко на сън е било,
ала усещам как още боли ме…
***
Ще се изгуби времето в торбата с лапад,
на фара светлините някой ден
и слюдестият профил на луната,
в далечината - хребета зелен.
Пристанищата все така ще чакат,
потънали във сол и във вода,
недоразказаното още лято,
и синкавия шепот на тъга.
И рибите ще пишат по водата
истории рибарски - без да спрат.
С криле ще ги разпръсне висината,
докато те с годините летят.
И ние с теб - зрънца от бели перли,
ще украсим една от тях поне -
до купчината миди златочерни,
до аромата древен на море…
***
Като прашинка съм и съм една от тях,
от светлия рояк, замрежил свода,
безброй епохи тихо преживях,
далече бях
и близо бях до Бога.
Аз падах в бездни, спях по върхове,
оглеждах се в очите зажаднели
за моята прегръдка светове
от романтици, някак оцелели.
Ще долетя, настъпва моят час,
вдигни очи нагоре, посрещни ме -
и в погледа ти ще се спусна аз -
една снежинка бяла
и без име…
