Джон Клер

превод: Ангел Д. Дюлгеров

ЛЯТО

Да идем в лятото със тебе, с мен в лятото ще бъдеш ти,
че всеки плет е с цвят обсипан, в гората пак синчец цъфти
и върху дъбовите клони си вият враните гнезда,
в гръдта на моята любима гори по-силно любовта.
Под цъфналия глог седи тя и сплита своята коса.
Взрян във лицето й красиво, отмора ще усетя сам
и щом главата си положа върху прекрасната й гръд
тъгата ми в миг ще изчезне и болките ще се стопят.

Изтича времето безшумно в неспирния цъфтеж на май,
жужейки весело, пчелите летят от цвят на цвят безкрай,
и мъти сипката в гнездото от мъх сред глоговия храст,
под който на гръдта любима главата си ще сложа аз.
И ще прошепна във ухото на моята любима там,
че нощем, мислейки за нея, ни сън, нито покой аз знам,
че губя апетит, слабея, не чувствам вече сили в мен
и вехна, както вехне роза, откъсната във жарък ден.

ГЛЕДКА

Пейзаж просторен взора ми лови -
река широка и скоклив поток,
долини, хълми, тъмен лес дълбок
с отсенки и изпъстрени треви;
кафява къщица в притуления кът -
край кула островърха там безспир
листата от ветреца шумолят;
вглъбен, подпрян на гегата, пастир,
моми, събиращи сено, по ризи,
орач, свирукащ си, докато изорава,
кравар, подвикващ на немирна крава,
и още сто неща, далеч и близо,
аз виждам и възторга в мойта гръд
не могат думите да изразят.