Людмила Снитенко

превод: Елка Няголова

На В. А.

След брезата посади ти вишна
и синовно често я поливаше,
там, до входа, че цвета да вдишваме
в чест на тези, дето в бой загинаха.

С грижа после я повиваше в снега,
да расте девицата ни стройна.
Днес красавица е със изправен гръб,
вярната любов - жена на воин.

А напролет с птичето цвъртене
тя разпуска клони с бял воал -
„Истинска невеста пременена!” -
радва се съседът ни поспрял…

Влюбени момчета в ранно утро
своя първи трепет изповядват.
Синевата с купол парашутен
техните въпроси благославя.

Само вишна. Няма даже плоча,
ала всички помнят: свято място е
и разбират, че оттук започва
мирният живот. А и земята ни.