ТВОЕТО ИМЕ
превод: Елка Няголова
ТВОЕТО ИМЕ
Ако било е,
става трева,
става рябина.
Името твое -
въздъх вековен…
Лебед отмина.
Толкова беше,
но аз не моля
прошка насъщна.
Болка гореше
в моята памет
при всяко връщане.
Дали си няма?
И Боян знае ли -
знамение друго?
Чувах, че няма те.
В деня на древляните
мъстиш за съпруга си.
А острието ли -
в копие вярвам,
вярвам в предания.
Твоето име
само не давам
за поругаване!
Корен във пепел
търси тревата -
век вече има…
А под небето
мама е жива
със това име!
Мама е жива!
Хвала и чест!
Този свят плах е…
Слави мълвата,
хули повтаря,
смъртни заплахи.
Крепне родът ни.
И продължаваме
с възпоминания…
Не със магии -
с твоето име,
без заклинания!
Нищо не знаех,
не омагьосвах -
кръв и вода бе.
И не гадаех -
до любовта
ще се родя ли?
Враната лъже -
сякаш се стапям
в точното средство.
Името твое
аз на детето си
давам в наследство.
Виж, от прозореца
вее се споменът,
гасне рябината.
Името твое
само едно е.
И триединно!
РОДИНАТА-МАЙКА
Ето, тука: божури, гората…
И край тях е погребана мама.
Тежко тупна сърцето ми в равното.
Вече кой да го вдигне? Няма…
Още дълго ли прах ще събира?
Ще изгаря ли тук, ще боли ли?
Всеки път ли така ще умира
тук, до гроба на мама, без сили?
Ето, тук са гората, божурите
и гвардейците - борове смаяни.
Тук сърцето ми падна ожулено.
Тук погребахме мама.
