Светослав Минков
Светослав Константинов Минков, български писател и журналист, е роден на 17(4).02.1902 г. в град Радомир, Пернишко, в семейство на офицер. Брат на Теодора - съпруга на писателя Ст. Л. Костов, брат на Иван Минков (1883-1925) - член на военната организация на БКП и специалната наказателна група към Централния комитет на БКП. Завършва основно и средно образование в София (1921). Учи във военното училище във Вайскирхен (Австрия), славянска филология в СУ и търговия в Мюнхен (1922-1923). Библиотекар в Народната библиотека (1924-1925), книговодител и библиотекар в Българска централна кооперативна банка и др. (1926-1942), редактор. Дипломат в Япония (1942-1943). След 09.09. 1944 г. е редактор по културните въпроси във в. „Отечествен фронт” (1946), работи в Българската кинематография (1947-1951), главен редактор (1954-1956) и редактор (1956-1962) в издателство „Български писател”. Печата от 1920 г. Член на литературния кръг „Стрелец” (1925-1927). Сътрудничи на много издания. Член на БКП, на СБП. Заслужил деятел на културата (1963). В творчеството си разобличава капиталистическата действителност и бездуховността на Америка. Превеждан на редица езици. Книги: „Синята хризантема” (разкази, 1922), „Часовникът” (гротеска, 1924), „Огнената птица” (четири разказа, 1927), „Игра на сенките” (1928), „Къщата при последния фенер” (1931, 2003), „Автомати” (невероятни разкази, 1932; 1935; 1947), „Сърцето в картонената кутия. Роман-гротеска в седем невероятни приключения” (в съавторство с Константин Константинов, 1933; 1939; 1986), „Дамата с рентгеновите очи” (разкази, 1934; 1945; 1946; 1982; 2003; 2008), „Чудната касичка” (По Андерсен, 1934; 1940), „Захарното момиче” (приказки, 1935, 1998), „Мадрид гори. История в телеграми за съпротивата на един град” ( 1936; 1945), „Маскираната лисица” (приказка, 1936, 1957; 1962; 1968; 1984; 1991), „Разкази в таралежова кожа” (1936, 1947), „Гост” (разказ, 1938), „Другата Америка. Едно пътуване отвъд екватора” (1938; 1943; 1946), „Желязната къщичка. Приказка за чудното приключение на един молив и една касичка” (1941), „Японската литература. Начало, развитие, представители” (1941), „Маймунска младост” (разкази, 1942), „Лъв и жаба” (1943), „Лунатик” (хумористични разкази, 1945), „Избрани произведения” (1947, с предговор от Пантелей Зарев), „Колет от Америка” (разкази и фейлетони, 1950), „Империя на глада” (1952; 1956), „Месечко” (1954), „Отвъд океана” (разкази и очерки, 1954), „Избрани произведения” (1955, с предговор от Емил Петров), „Цар Безсънко” (приказки, 1956; 1972; 1973), „Призракьт от Кандари” (разкази, 1959), „Бракоразводно сражение” (разкази, I960), „Избрани произведения в 2 т.” (1962), „Патент САС” (четири разказа, 1963), „Как гарджето стана певец” (приказка, 1965), „Снежният човек и дръвчето” (1965), „Паноптикум „Лайхенвалд”" (разкази, 1966), „Избрани разкази” (1967), „Джуджето Тинтирин” (приказка, 1968), „Приказки” (1971; 1977), „Алхимия на любовта” (избрани разкази, 1972), „Съчинения в 2 т.” (1972), „Разкази, пътеписи” (1976, съст. Симеон Султанов). Преводач на приказките на Андерсен (1964-1965 в 2 т., 1983, 2006), „Хиляда и една нощ” (1957), „Приказки на Шехеразада” (1959, 1972, 1995, 1998), арабските приказки „Вълшебният кон” (1959) и „Волът и магарето” (1964), творби на Чехов, Майринк, По и др. Носител на международната награда за мир „Мартин Андресен Нексьо”. Умира на 22.11. 1966 г. в София.
Публикации:
Проза:
МУЗИКА/ брой 170 септември 2024
ВЪРКОЛАК/ брой 175 февруари 2025
За Светослав Минков:
МИНАЛО НЕЗАБРАВИМО/ автор: Румяна Пенчева/ брой 4 декември 2008
ЮЧБУНАРСКА БАЛАДА/ СОНЕТ ЗА ВЕЧЕРНАТА СКУКА/ автор: Димитър Пантелеев/ брой 34 ноември 2011
ИЗ „ПЪТНИК ДО ЕДНО СЪРЦЕ” / автор: Иван Кръстев/ брой 51 май 2013
Критика за Светослав Минков:
„МАЛКИЯТ” ЧОВЕК В ТВОРЧЕСТВОТО НА СВЕТОСЛАВ МИНКОВ/ автор: Георги Н. Николов/ брой 39 април 2012
„АВТОМАТИ. НЕВЕРОЯТНИ РАЗКАЗИ” ОТ СВЕТОСЛАВ МИНКОВ/ автор: Иван Карановски/ брой 152 ноември 2022
