Дебасиш Парашар

превод: Наталия Недялкова

ТОВА Е КИНО

Персонажът бяга
от своя създател
в смъртоносното желание да спаси разума си.
Това е кино.

Камерата е залепена за лицето му,
навигатор за всяка емоция,
подобна на съвест.
Това е кино.

Актьорът се превръща в героя си
извън сценария
като свободна личност.
Това е кино.

Камерата продължава да снима всичко,
дори когато той киха.
Операторът се прозява между кадрите
все едно, че е персонаж.
Това е кино.

Актьорът, разсъблечен от звездната си слава
се скита по улиците сред простолюдието,
облян в пот и грозна воня.
Това е кино.

Когато няма герой или героиня
и героите не пеят като плейбек-изпълнители,
нито танцуват, докато пеят,
когато стъпките са по-звучни от фоновия шум,
това е кино.

Когато езикът е свободен
и не толкова добре подреден като диалози,
монолози, солилози, усмивки, сълзи, сленг и удари,
това е кино.

Когато тялото на актьора боли от недоверие,
но отказва да се предаде на сценария,
и сценарият се обърка,
и отново и отново се подхваща от странични лица,
това е кино.

Когато гласът може да разтърси черепа на хитростта,
сякаш куршум, който пронизва остаряващото сърце,
и се подиграва на грима на пренебрежението,
това е кино.

Това е кино. Само кино. Кино.

СТИХОТВОРЕНИЕ, КОЕТО НЕ СЪЩЕСТВУВА

в твоята цветна глава
явната зима разваля предвидимата пролет

в очите ти черни и напарфюмирани
любопитството опазва котката жива
очите ти не винаги убиват

Ева се ражда отново
в градината ти изпълнена с джаз
не от някое Адамово ребро
а от собствения ти апетит

в главата ти избуява гора
буйна разлистена и дива
свещена гора на осквернена земя
със сезони написани
без нормативна пунктуация

твоите метаморфози са
в долината от цветя и екзотични кактуси
в нощите изпълнени с
мир и война
любов и отрова

това стихотворение е истинско стихотворение
защото
е изтрито от грубите ти пръсти
за да се пренапише отново
на собствената ти азбука

в края на твоя прочит
това стихотворение няма да съществува

както всички
аз пиша за теб
това стихотворение трябва да бъде
унищожено и забравено

***
По професия съм мъдрец -
аз съм мъдрец,
имам предвид, по професия.
Аз съм същността
и съм елементът.
Аз съм редът,
аз съм вярата,
аз съм светът на свръхестественото
неудовлетворен от този свят, в който живея,
в очакване на следващия.
Аз съм Колумб.
Аз съм Одисей.
Какво да се избере и какво не:
Пътуване или слънчево изгаряне?
Патанкот или Лахор?
Бетахаус или залив Гуантанамо?
Няма да кажа.
Това е непослушна американска мечта.
Обичам я толкова много!
Аз съм луд,
безумен или трансцедентален?
Питаш ме:
“Къде отиваш?
Към черковния двор или към гробището?
Има ли задна врата?”
Аз отговарям:
“Светът е параболичен.
Хайде, играйте си с хиперболи.
Имате нужда от отправна точка.
Няма защо да се тревожиш.
Просто стоя тук”.