ИЗ „ПЕСНИ НА УМОРЕНИЯ МЕЧТАТЕЛ”

Деян Джорджевич

превод: Татяна Любенова

***

Ние сме като тухли
На парчета
Различни размери и форми.
зидат ни и ни надзиждат
Горят ни и ни охлаждат
Копаят ни и ни заравят
Бетонират ни и ни боядисват
Всичко според нуждите.
Ние сме навсякъде
Ние сме на всеки и ничии
Земя сме.


***

Може да идеш
до всяка точка на света
да забравиш града и хората
да изтриеш от лятото всяка следа
времето на кайсиите
ще те наранява отново.


***

Човек трябва да направи крачка
до самия край на вечността,
да обикне себе си,
след безсънна нощ и обещано утро,
да дочака прегръдка в глъбината
на собствения си ум.