Миодраг Якшич

превод: Наталия Недялкова

ПРОМЕНЛИВО И СЛУЧАЙНО

Пазя, докато имам какво да губя.
След това ми е все едно.
Спъвам се в сценария на живота,
написан в детството.
Животът, така или иначе, е безполезно време,
изгубено заради другите.

И тези моменти без произход си нямат понятие:
Откъде са всичките тези петна от вино
върху най-скъпите ми ризи.
Защо изкуството не може да оцелее в погледа.
Защо са тук уличниците и несретниците на Караваджо,
Евангелието и митологията, накуп.
Как щастието непрекъснато трябва да се дава,
за да се върне при нас.

Обясни ми за този повик на смисъла.
Докато още е малък, променлив и случаен,
все още ме е грижа за неговото значение.

КЪМ НАШИЯ НАПРЕДЪК

Не бягам от действителността.
Реалността е моят дом.
Преосмислям сутрините - чакам подготвен.
Прагматичен съм в диалога си с щастието.
Неизвестността не ме притеснява - най-желаната цел си ти.
Главата ми не е в облаците - стоя на тротоара на моя град.
Отказвам се от големите искания - отдаден съм само на желанието.
Вървя със смислена крачка, за да ти вдъхна мотивация.
Винаги се притеснявам само да не изпусна ключовете си
през решетката на градската канализация,
та ги стискам, когато са в джоба ми.
По същия начин се тревожа, когато ти си далеч.
По същия начин се притеснявам, когато аз съм далеч.
И се питам тогава,
и сега,
дали ме обичаш
по същия начин.