Ласло Латор

превод: Елена Алекова

Мъчи ме неказаната дума.
Кой ли може да я понесе?
Мята се тревожно и безумно
без утеха моето сърце.

Страх ме е и все пак я желая -
мамещата ти любов-крило.
Нямам сили да мълча, да трая,
о, дете със бляскаво чело.

Искам аз от мен да те опазя!
Хайде, защити се! Не, недей!
По си сладка и от мед, съблазни,
спомени, обятия, елей.

Може би аз просто те създавам -
образ и подобие на мен,
може би измама си, забрава
и ще се събудя някой ден.

Ти ще ми помогнеш ли? Отдавна
Нищото в очите гледам аз.
Зъзне моето сърце, не вярва,
неподвластно на магия-страст.

Виждам, чувам, мисля, лъкатуша
между плът и разум, и мечти.
Ако бях наивен, простодушен,
щях да съм и много по-щастлив.

Ти бъди ми бряг, подслон, поличба
в този вечно бягащ ми живот,
малко е, ако не даваш всичко,
но все пак за мен оставяй брод.

Плиска светлина! Какво да правя?
Сноп лъчи. Било какво било.
Дай ми свойта слабост и прощавай,
о, дете със бляскаво чело.